Търсене
355 поста от Беатрис
- Уви, държи се, както виждаш. - изсумтя Беатрис. - Но няма значение, измислила съм нещо, с което ще си го получи веднъж-завинаги! - казвайки това, очите на младата жена сякаш заблестяха от радост.
- То една чест... - засмя се подигравателно жената. - Богати са, това е сигурно, вероятно петдесетте милиона, които откраднах не са били всичко, което чичо му притежава. А и така или иначе се наложи да ги върна. - изсумт…
- Пейтън е идиот, но както може би всички сте видяли, не може да стори нищо-никому, освен да говори. Така или иначе ако продължи, всички ще разберат за проблема му, щом държи да се държи по такъв нелеп начин. - невъзмути…
- Добре. - победено въздъхна Беатрис. - Ще внимавам с нея. Последното, от което имам нужда е още един Пейтън.
- Невъзпитано е. - сухо отвърна тя. - А и според моите наблюдения, не изглежда толкова зле.
- Ще иска да ѝ кажа какво си отговорил. Съжалявам, но не мога да отвърна "не желае, защото си луда". - отвърна Беатрис.
- Лилит искаше да знае защо не желаеш да спиш с нея. - отвърна Беатрис. - Не, че е изобщо моя работа. Ако наистина е толкова луда, колкото твърдиш, разбирам.
Беатрис ядно въздъхна. - Ако тази Лилит не е с всичкия си, какво за онзи мъж с коня? Всички в Еритос ли страдат от подобни ментални проблеми? Предполагам че това прави бедността с хората... - продължи тя.
- Защо? Направила ли е нещо? Досега се е държала единствено мило с мен, имам ли повод да се притеснявам?
- Не разбирам защо се държи така с нас. - изсумтя Беатрис. - Както не разбирам и защо ти се държиш лошо с онази червенокоса жена, Лилит.
Беатрис се огледа. Стаята на Крисчън беше в същото окаяно състояние, като нейната. Това кралство Еритос съвсем ли нямаше ресурси?! - Изглежда сякаш познаваш това място по-добре от мен и Далия. Няма ли някакъв друг начин …
Беатрис почука на вратата на стаята на приятеля на Арус и зачака да ѝ отвори.
- Но защо? - изненада се на рязката му реакция Беатрис. - Жената просто предлага помощ.
- Предполагам, че бихме могли, благодаря. - отвърна Беатрис.
- Ще се опитам да разбера какво се случва. - кимна Беатрис.
- Нямам представа, наистина. Ще се опитам да разбера каква е тази история. - отвърна тя.
- Не го следя, така че не съм сигурна кого търси. - сви рамене Беатрис.
- Ако и той не се съгласи, ще се усъмня че е болен. - отвърна Беатрис. - Приятелят му е странна птица изглежда. Ще разбера каква е работата с него.
- Да, той не би отказал. - засмя се Беатрис. - Предполагам ще е във възторг от предложението.
- Предполагам все ще му мине, за каквото там ти е сърдит. - усмихна се жената.
- Не съм сигурна. Никога не съм се движила в едни кръгове с Арус, той е приятел на баща ми. Предполагам след като се говори така от години, има достатъчно доказателства. - отвърна Беатрис.
- Не го намирам за странно, за разлика от простотиите, които Пейтън говори за мен, слуховете за тях двамата се разпространяват от години.
- Не го познавах лично доскоро, но в кралството и двамата с Арус са известни като женкари. Явно повдига сексуални теми все пак. - засмя се жената.
- Арус не се държи зле. - отвърна Беатрис. - През повечето време. - засмя се жената.