Търсене

- Още? - обяснението на търговеца по никакъв начин не успокои младата жена. - Не ми казвай, че ще му помогнеш с този цирк. Не ме разбирай погрешно, грам не се интересувам какви отношения имате вие двамата с онази жена, н…

- Щастие? - повиши тон Беатрис. - Какво щастие? Каква е тази простотия, шегуваш ли се с мен в момента? - разгневи се мигом жената. - Как така ще се жени за онази... курва?

- Аз също искам да разбера това. Какво общо имаш с баща ми и с внезапната му нужда от триста милиона злато? - присви очи Беатрис.

Беатрис съвсем не разбираше. - Прощавай, какво общо има приятеля ти Крис с баща ми, че да е нужно и той да "чува това"? За какво му е била толкова голяма сума? Какво пак е намислил?

- Баща ми е идвал? - изненада се младата жена. - Надявам се си му казал, че не желая да разговарям с него по какъвто и да бил повод.

Беатрис повдигна вежда, но се приближи и седна до Арус. - Какво има? - с навъсено изражение отвърна жената. - Нещо станало ли е, докато ме нямаше?

Беатрис се беше върнала от имението на лейди Кнов и поздрави Арус, който седеше на креслото във всекидневната.

Беатрис извъртя очи и последва Далия. Макар и някои от жителите на Еритос наистина да не бяха добри хора, жената не смяташе, че това е вярно за всички тях.

Беатрис пожела лек ден на Лилит и се обърна към Далия. - Защо се държа така? Тези хора не бяха толкова лоши с нас.

- Предполагам, че е така. Няма да бъде най-интересната история, която ще разкажа на приятелките си след като се върна, но предполагам е добре, че не попаднахме на нещо опасно.

- Освен ако няма нещо за този храм, което не знаем, и аз не виждам нищо друго за правене тук. - въздъхна Беатрис.

- Не съм сигурна дали има нещо друго за правене. - отвърна Беатрис. - Единствените ми идвания в Еритос са били за посещение на събирания или таверни.

- Това звучи доста странно. В Кросфайър Муунлайт не се организират често събития за чужденци, но кралството привлича доста такива така или иначе, тъй като кралят се старае да поддържа добрият стандарт на живот. От друга …

- Интересно е, че дори и вие не възлагате много надежди на собствената си кралица. - обърна се към тъмния елф Беатрис. - Не би ли я интересувало това място?

- Странно. Тогава какво бихме могли да правим тук? - попита Беатрис.

След като видя, че останалите също влизат в храма, Беатрис ги последва. Мястото изглеждаше интересно, имаше доста драконови статуи. - Кой ли е построил този храм? - възкликна жената.

- Арус определено е интересен човек. - засмя се Беатрис. - Не съм сигурна къде точно е в момента, но знам, че и той се записа за това събитие. Тъмният елф обаче влезе в храма. Ще го последваме ли?

Беатрис въздъхна. - Каквото и да е, е прекалено странно, но така или иначе не сме дошли тук, за да спим с когото и да било. Ако Далия може да отмести фокуса си от скандали поне за момент, можеше да продължим да разглежда…

- Аз не бих си легнала с някой, който взима такива странни решения. - поклати глава Беатрис. - Господинът е красив, но имам притеснения относно него, щом е способен на такива крайности. Достатъчно си изпатих с Пейтън, за…

- Аз съм си добре, Лилит, но не изглежда този господин да е съвсем добре. Каквато и да е причината, защо би се подложил на брак с този тъмен елф, ако е с всичкия си?

- Според мен е доста важна. Той се е омъжил за този тъмен елф! Или господинът също не е с всичкия си, или не съм сигурна и аз какво бих могла да кажа.

- В такъв случай, не разбирам дори защо се е омъжил за него... - отвърна Беатрис.

- Лилит? - изненадано повтори Беатрис. - Този мъж не е ли омъжен за тъмния елф? Жената забеляза странния храм и също се приближи.

- Какво имаш предвид, Лилит? - наклони глава встрани Беатрис.

Беатрис извъртя очи. - Кому са нужни тези свади? Нека потърсим нещо за правене. Едва ли ще ни наградят ако просто обикаляме наоколо безцелно.