Търсене

- Но защо? - изненада се на рязката му реакция Беатрис. - Жената просто предлага помощ.

- Предполагам, че бихме могли, благодаря. - отвърна Беатрис.

- Ще се опитам да разбера какво се случва. - кимна Беатрис.

- Нямам представа, наистина. Ще се опитам да разбера каква е тази история. - отвърна тя.

- Не го следя, така че не съм сигурна кого търси. - сви рамене Беатрис.

- Ако и той не се съгласи, ще се усъмня че е болен. - отвърна Беатрис. - Приятелят му е странна птица изглежда. Ще разбера каква е работата с него.

- Да, той не би отказал. - засмя се Беатрис. - Предполагам ще е във възторг от предложението.

- Предполагам все ще му мине, за каквото там ти е сърдит. - усмихна се жената.

- Не съм сигурна. Никога не съм се движила в едни кръгове с Арус, той е приятел на баща ми. Предполагам след като се говори така от години, има достатъчно доказателства. - отвърна Беатрис.

- Не го намирам за странно, за разлика от простотиите, които Пейтън говори за мен, слуховете за тях двамата се разпространяват от години.

- Не го познавах лично доскоро, но в кралството и двамата с Арус са известни като женкари. Явно повдига сексуални теми все пак. - засмя се жената.

- Арус не се държи зле. - отвърна Беатрис. - През повечето време. - засмя се жената.

- Предполагам си права, ако това е така. - отвърна Беатрис. - Въпреки това, аз почти не го познавам. Придружава мен и Далия в Еритос, тъй като на юг се счита за опасно място, но не бих казала че водим особено задълбочени…

- Не знам. - с колебание в гласа отвърна Беатрис. - Само това ми липсва, момичето да вземе да разбере и да започне да разказва как съм ѝ развалила връзката. Другите слухове, които Пейтън разпространи бяха достатъчни, за …

- Не съм. - поклати глава Беатрис. - Не отидох в дома на Арус с такава цел, баща ми беше ядосан заради петдесетте милиона, които откраднах от чичото на Пейтън, поради което ме принуди да ги изработя като прислужница в до…

- Разбирам те, аз също бих се издразнила ако някой не ме желае. Не ми се е случвало досега, но сигурно е ужасно. - отвърна Беатрис и сви рамене.

- Съжалявам, явно наистина ти е сърдит за нещо... - въздъхна Беатрис, наблюдавайки отдалечаващия се приятел на Арус.

- Както е тръгнало, изобщо няма да се съгласиш да спиш с нас... - измърмори под носа си Беатрис.

Беатрис обръщаше поглед ту към приятеля на Арус, ту към Лилит. - Не знам какъв ви е проблема, но не е добре да се карате, след като ще живеем под един покрив заедно.

- Както и да е. - махна с ръка жената. - Лилит изглежда гостува в имението.

Беатрис извъртя очи. - За Пейтън също би било трудно да се каже. - отвърна тя. - Но нямах това предвид. Лилит казва, че приятелката ти нищо не може в леглото. Като Пейтън.

- Тази жена тук твърди, че приятелката ти е като Пейтън. Съжалявам, но ми е трудно да повярвам!

- Хм. - замислено отвърна Беатрис и подкани с ръка Крисчън да се присъедини към тях.

- Защо я наричаш дърво? Вярно, не успях много да разговарям с нея, но ми се струва странно да е с нея, ако е зле като Пейтън... - отвърна Беатрис. Наистина не разбираше защо Лилит се държи така.

- Какво като ще участваш? - повдигна вежда Беатрис. - Както казах, може да не харесвам жени по този начин, но не съм сляпа, красива си. Някаква вражда ли имате?