Търсене

Беатрис се приближи до двете жени и кимна. - Да, нека тръгваме. - отвърна тя.

- Факт е, че не идва да ни помогне, мислех че сте приятели. - отвърна жената.

- Отивай, аз ще остана при Далия. Утре ще говорим за нашата уговорка. - отвърна Беатрис.

- Помощта ти на приема на лейди Кнов ще е достатъчна, благодаря ти. - смени темата Беатрис. Не можеше да поръча убийството на Пейтън, беше прекалено рисковано.

Беатрис скръсти ръце. - Дори и така да е, вече е късно. Пейтън и аз имаме публична вражда. И двамата сме добре познати на жителите, ако той изведнъж изчезне, след като се е скарал с мен, несъмнено ще ме потърсят, а аз не…

- Не съм поръчвала ничия смърт, съжалявам. - отвърна Беатрис. - С моя ужасен късмет, със сигурност ще ме заловят и ще прекарам остатъка от живота си в някоя гнусна тъмница. Не, не, не. - жената потрепери от погнуса.

- Не съм разтревожена. - сви рамене Беатрис. - Няма да го забравя, а за теб винаги ще е полезно да имаш приятели сред благородниците.

- Умее да заблуждава в това. - изсумтя жената. - Но да, идиотът си е идиот. Плюс това, както казах, помощта ти няма да бъде безплатна. Можеш да помислиш какво ще искаш, стига да е по силите ми, ще го изпълня.

- Ще разчитам на това, аз все пак имам още повече интерес всичко да мине добре. - отвърна Беатрис. - Отсега нямам търпение да видя как този идиот ще се изложи пред толкова много благородници! - жизнерадостно отвърна жена…

- Нищо няма да ти стане на здравето, не се безпокой. Лейди Кнов е приятелка на семейството ми, а и както казах, ти си млад и красив, не вярвам да ти се обиди. Пейтън е достатъчно глупав, така че със сигурност ще се излож…

- Супер, няма да съжаляваш! Онзи нещастник ще си го получи веднъж завинаги! - ликуваше жената.

- Ще ми помогнеш? Наистина ли? - изненадано възкликна Беатрис.

Беатрис скръсти ръце. - Така е, но няма значение дали е вярно, или не. Единственото, което има значение е какво мислят за мен.

- Не съм сигурна как се живее в Шиера, но в Кросфайър Муунлайт уви, тези "измислици" имат доста тежест. Не мога да позволя цялото кралство да твърди, че съм курва и измамница. - изсумтя жената.

- Лесно ти е да го кажеш. - извъртя очи Беатрис. - Не ми се обиждай, но ти не си раснал в благородническо семейство, родителите ми са близки с краля, не мога да позволя за мен да се говори какво ли не.

Беатрис извъртя очи. - Не знаех, че си склонен да се подиграваш на момиче в беда. - скръсти ръце тя. - Арус няма да ми помогне, най-много да си навлече гнева на лейди Кнов, а и вероятно всички там го познават. Дали Пейтъ…

- Точно затова трябва да си ти. Моля те, онзи нещастник си го заслужава така или иначе, дори и ти смяташ така. - примоли се жената.

Беатрис се доближи до Крисчън. - Съжалявам, но погледни този коняр. Не мисля, че лейди Кнов дори би му позволила да присъства, независимо какво ще ѝ кажа.

Беатрис присви очи, наблюдавайки този луд коняр. Определено нямаше да свърши работа за приема на лейди Кнов, щеше да стане за абсолютно посмешище, Пейтън щеше да изглежда светец пред него.

- Не, няма значение. Ще помисля относно това. - отвърна Беатрис и реши да си налее чаша вино, за да се измъкне от този разговор.

Беатрис поклати отрицателно глава. - Не, няма нищо съществено. - отвърна тя.

Беатрис не знаеше дали е добра идея все още да се съгласява на това. Крисчън не изглеждаше приятелски настроен към тази жена, а не искаше да изгуби шанса си да получи помощта му за приема на лейди Кнов. - Да, предполагам…

- Хм. Наистина не съм чувала за съществуването на подобни неща, но предполагам, че е същото като алхимията, с която знам че се занимават някои в Шиера. - отвърна жената.

- Ще ни... какво? С камък? - изненадано отвърна Беатрис. Нямаше представа за какво говори Лилит, започваше да вярва на думите на Крисчън за лудостта ѝ.

Младата жена въздъхна. - Защото Арус така и не дойде да ни прибере. Той дори наясно ли е, че ни няма?