Търсене

- Някой да вземе токена. Тези морски създания са доста гнусни. - потрепери Камила, в ролята си.

- Това никак не е учудващо, предвид предните ѝ "успехи". - засмя се Камила.

- Олеле, какво е това? Математическа задача? - Камила не разбираше нищо от математика, тъй като в Еритос нямаше истинско училище, освен това за дракони, където доколкото беше запозната, също не ги учеха на подобни неща.

- Ами то това злато идва от нашата хазна. - въздъхна тежко Камила. Можеше да похарчи наградите на тези за доста по-продуктивни неща, но уви, Клара така бе решила.

- Аз винаги съм готова и да забравим за тази игра и вместо това да се позабавляваме петимата заедно. - облиза устни Камила.

- С удоволствие, мили Дейвид. - изкикоти се Камила и влезе в замъка.

Камила отново дойде до дома на Дейвид, следвана от свита слуги, които застави да я чакат отвън. - Е, изглежда ни очаква поредното забавление. - жизнерадостно поздрави останалите жената.

Камила въздъхна. - Наистина не те разбирам понякога. - жената стана от мястото си и си тръгна, следвана от свитата, която я чакаше наблизо. Нищо, щеше да се отвори друга възможност на следващото им събиране.

- Че то това досега не е спирало никого. - сви рамене Камила. - След като вече не играем, ти би ли искал да си прекараме страхотно през остатъка от тази вечер?

- Кралят не знае нищо, след като не ме е пробвал. - намигна му Камила.

- Колко грубо. - скръсти ръце Камила. - Досега никой владетел не се е усъмнявал в мен. Изглежда този крал си заслужава съдбата, макар и да съм щастлива, че най-сетне получих признанието, което заслужавам. - въздъхна жена…

- На своя естествено. - усмихна се Камила. - Ако са хубави, защо пък да не се позабавлявам с тях? След като кралят не иска...

- Колко интересно. Изглежда онези крадци не са особено умни. Дано поне наистина да са хубави. - засмя се Камила.

Число: [lotto]9&mu351kfx-jxl0qq[/lotto] - Правя заклинание за да разкрия насред кои от кристалите е токенът.

- Нека да направя заклинание, разкриващо токена насред кристалите.

- Е, поне веднъж си свърши работата. - плесна с ръце доволно Камила.

- Дано поне там срещнем нещо интересно. - облиза устни Камила.

- Не разбирам защо се държиш така с мен. Дори не се познавахме преди това невероятно приключение да ни събере по този начин. - изкикоти се Камила и се обърна към разказвача. - Нямаше да получим подобен текст, ако ме бяхт…

- Нищо, което не сте пожелали, скъпа моя следотърсачке. - намигна ѝ Камила.

- Няма нужда да внимавате с мен, след като можем просто да се забавляваме. - увери ги Камила по пътя обратно до кралството.

- Когато пораснеш още малко, ще разбереш. - прати ѝ въздушна целувка Камила.

- Добре е да се знае. Щеше да е още по-добре, ако знаехме дали са хубави. - облиза устни Камила.

- Нямаше да изчезне, разбира се, просто на никого нямаше да му пука. - сви рамене тя. - Е, изглежда в това кралство не познават истинското забавление.

- Както казах, щеше да се фокусира върху по-приятни неща от тази кражба. За следотърсач не си твърде находчива. - засмя се Камила.

- Става това, че трябваше да ме оставите да преспя с краля. Нямаше да се сети за тази простотия с кражбата след като прекара една нощ с мен. - усмихна се чаровно Камила.