Търсене

- Което е необичайно и странно. - отвърна Камила. Знаеше че по тези земи се случва какво ли не. - Все още нямам пълно доверие на това място.

- Интимно? - изсмя се с глас Камила. - Арус и аз сме просто приятели, няма нищо интимно тук.

- Защо не? - усмихна се Камила. - Звучи доста интересно, надявам се да удържиш на обещанието си и да ме предпазиш, ако се окаже нещо опасно. - кокетничеше жената.

Камила сви рамене. - Наистина не разбирам защо Дейвид си губи времето с теб, момиче. Щом дори това как други правят секс те смущава, явно си доста сдухана.

- Нямаше да смяташ така, ако се беше присъединила. - облиза устни Камила.

Камила също отиде при останалите. - Наистина жалко. Тук е доста забавно. - засмя се жената.

- Не ми пука особено за нея. - невъзмутимо отвърна Камила. - Реакциите ѝ са ми забавни, нарочно го правя така или иначе. След като те двамата не искат, защо не оползотворим заедно свободната спалня? До нейната е така или…

- Разбира се, че можем, но не виждам нищо интересно и забавно в това. - засмя се Камила. - Ако желаеш, мога да я споделя с теб, тъкмо ще те науча на това-онова.

- Добре, добре. Самозаблуждавай се, щом така ти е угодно. - махна с ръка Камила. - След като съм ти толкова неприятна, защо не споделиш едната спалня с Арус. Аз и Халон ще бъдем доста добре в другата. - усмихна се жената…

Камила отиде да види какво бе предизвикало реакцията на Катрин, сетне се върна, смеейки се. - Аз какво казах. - продължи тя. - Разбира се, че Дейвид го прави. С мен, с робините си, вероятно и с други красиви жени.

Камила настигна Катрин. - Защо не би могла? - изненадано възкликна жената. - Какво ти има? Нито си грозна, нито недъгава, нито стара. Сега е времето да се забавляваш. Дейвид определено го прави.

- Дано няма. - изкикоти се Камила. - Катрин, наистина не те разбирам, това е прекрасна възможност за приключение. Дейвид е страхотен и има още по-страхотен пенис, но както забелязваш, не е единственият мъж на този свят.

- А какво друго бих могла да имам предвид? - сви рамене Камила. - Аз по друг начин не бих могла да помогна, освен да предложа прекрасното си тяло. Досега не е имало оплаквания.

- Нямам проблем да бъда изпитана, Катрин. Особено ако изпитващият е Халон. - облиза устни жената. - Ела и ти, момиче, нали се съгласихме, че ще му се отблагодарим, за това че ще ни защитава на това място.

Камила прехапа устни. - Скъпи Халон, аз съм си доста стегната. Свободен си да се увериш лично, имаме цяла седмица на разположение.

- Ами семена бяха включени и в моята идея. - продължи да се кикоти жената. - Но Арус е прав, на вас двамата нямаше да ви хареса също. Не е честно само аз и Катрин да получим нещо хранително. - продължи да се смее тихо тя…

- Не смятам, че Халон има нужда от магия за разтеж, Катрин. - изкикоти се Камила. - Поне ако слуховете са верни.

- Храна и вода... Храна и вода. - усмихна се Камила. - Аз имам една идея, но Катрин вероятно няма да я хареса. - наведе глава тя.

Камила не изглеждаше изобщо притеснена от думите на Катрин. - Не се тревожи, Катрин. Халон и Арус са тук с нас. Ако не друго, поне няма да скучаем. - засмя се жената.

- Ако са просто изоставени къщи, ще е добре да го съобщя на Клара, когато се върнем. Може да има полза от тази територия. - замисли се Камила, сетне се обърна към елфа Халон. - Признавам, че определено би ми било доста и…

- Условията ще бъдат повече от идеални, но по-късно. - облиза устни Камила и последва другата жена по пътеката.

- Разбира се, че сте равни. - незаинтересовано потвърди Камила. - Радвам се, че мислим еднакво и по въпроса с отблагодаряването след като това приключи. - намигна ѝ жената.

- Признавам, че преди бях доста предубедена. - излъга Камила, тъй като мнението ѝ за повечето елфи не се бе променило особено. - От доста време обаче забелязвам подвизите на смели елфи като Халон, нима не е в реда на нещ…

- Странното ми поведение? - сви рамене Камила. - Не смятам, че се държа странно, Катрин. В какво ме обвиняваш?

- Ще се постараем да бъдем послушни. - намигна му Камила и хвърли поглед към Катрин.