Търсене

Камила въздъхна, сетне реши да се прибира. Щеше да дразни Дейвид друг път. Тя пожела лека вечер на всички, изпрати въздушна целувка на Дейвид, след което си тръгна.

Камила се подсмихна на себе си. Беше толкова забавно да дразни този мъж и дразнещата му приятелка.

- Това звучи като само и единствено твой проблем, скъпи мой. - сви рамене Камила. - Умните мъже ме искат.

Камила отметна плитката си назад. - Но скъпи Дейвид, аз нямам никакви делюзии. Получила съм от теб всичко, което съм искала. Ти си този, който явно не може да признае нещо пред себе си, но аз нямам вина за това.

- Съдейки по прекараните ни нощи заедно, не бих се съгласила с това. - изсмя се тихо Камила.

- Не разбирам защо проектираш собствените си желания върху мен. На мен не ми се иска нищо особено, ти си този, който ме желае. - невъзмутимо отвърна Камила.

- Не бих казала. - невъзмутимо отвърна Камила. - Ти си просто един от многото ми обожатели. - намигна му тя.

Камила сви рамене. - Вярвай или не, но са си случайности. Просто се разхождах на пристанището, когато ти се появи ненадейно. - с невинно изражение отвърна жената и премигна с очи. - Относно това парти, Афсол е мой скъп п…

Камила се приближи до Дейвид. - Изглежда ти липсвам. - изкикоти се жената тихо. - Инак трудно бих могла да си обясня как се случи така, че костюмите ни да си приличат.

Камила жизнерадостно прекрачи прага и поздрави всички с усмивка, дори и странния коняр, който отново изглеждаше нелепо, макар и идеята му да си струваше. Жената се беше облякла като гадателка.