Търсене
1205 поста от Арус
Арус реши, че не е уместно да взима повече от времето на Афсол извън играта. - Аз също смятам да се прибирам. Благодаря. Лека вечер. - той си тръгна от дома на Серена, заедно с Далия.
Арус се изсмя с глас. - Предположих, че ще се случи нещо подобно. - отвърна той.
- Аз също съм на мнение, че трябва да унищожим кристала. - отвърна Арус.
- Добре, стига. - намеси се Арус. - Очевидно е, че няма да се разберем. Защо просто не гласуваме и не сторим това, което повечето от нас смятат за правилно?
- Продължавам да не съм особено убеден. - отвърна Арус. - Разбира се, че е във Ваш интерес селото, което ще оцелее да е Вашето. Останалите вероятно не гледат на нещата по този начин.
- Всичко това е прекрасно, но не и за горките жители на околните села. - отвърна Арус. - Това нещо може ли да бъде разрушено?
- Нямаше и следа от него, когато отидохме в селото. - отвърна Арус. - Не мога да потвърдя това. Но така или иначе е без значение.
- Предполагам е добър момент да споделим и истинската причина, поради която сме тук. - засмя се Арус, макар и ситуацията никак да не бе забавна. - Получихме писмо в Еритос, жители на съседното село се бяха оплакали от ни…
- Ако някой е в неловка ситуация, то това са останалите села. - Арус не можеше да повярва, че намери нещо, за което да се съгласи с Моника.
- Прощавайте, но това звучи ужасно. - въздъхна Арус.
- Какво... е това нещо? - възкликна Арус. - Бих могъл да напиша песен за него...
Арус помогна на Гилдерой да се изправи.
Арус изцъка с език. За съжаление бардовете бяха предимно безполезни във физическа разправа.
Арус въздъхна. Не му вървеше със заровете в тази игра особено.
- Каква ирония. - засмя се Арус, слушайки за липсващите си търговски умения. Мъжът хвърли заровете. Число: [lotto]4&mucybt1h-n5189k[/lotto]
- Еритос има собствено разузнаване. Кралство сме все пак. - усмихна се Арус. В истинския живот, Еритос не притежаваше подобни неща, но за целите на историята, току-що кралството придоби нечуван просперитет.
- На мен ли се пада честта да убедя нашият нов приятел? - тихо се засмя Арус. - Добре, господин... Гилдерой. Идваме тук от Еритос, изпратиха ни да сключим сделка за провизии с Вашето село. Разбрахме, че имате продукция в…
Арус хвърли заровете. Число: [lotto]12&mucxqjqk-ow580s[/lotto]
- Пратеници от Еритос сме. - излъга Арус. - Дойдохме да разговаряме с управител Гилдерой по повод сделка за провизии.
- Добре, нека аз пробвам да питам. - отвърна Арус. - Това е по моята част и без това. - той почука на вратата.
Арус въздъхна. - Е, поне имаме адреса на управителя, както и името му. Тази жена със сигурност знаеше нещо, предвид реакцията ѝ, когато споменах провизиите.
Число: [lotto]12&mucx7be7-f4tp1j[/lotto] Арус въздъхна, виждайки резултата си от заровете.
- Благодаря! - жизнерадостно отвърна Арус. - Може ли все пак да измислим нещо относно услугите ти, преди клиентите ти да дойдат?
Арус хвърли заровете. Число: [lotto]10&mucx26ek-ugwl3b[/lotto] - Какво му е на съседното село? Нямам връзка с него, ако това Ви притеснява. - излъга Арус, решавайки да премълчи историята с писмото.