Търсене
1205 поста от Арус
- Аз? - посочи към себе си Арус. - Какво съм направил аз?! Не си справедлива, Катрин!
- То да беше само в този момент... - засмя се Арус.
- Остави Катрин, не мисля, че и аз бих я харесал. - присви очи Арус и се обърна към Халон. - Прав си, кентаврите поне ни хранеха, призраците тук вероятно няма да са толкова отзивчиви. Не съм сигурен какво бихме могли да …
- Е не! - засмя се Арус, макар и да не му беше особено смешно. - Официално имам най-ужасния късмет по тези места. Това ми се случва за втори път.
Арус си спомни разказите на Крисчън за пътешествието му с Каво. - Тази синя светлина започва да ме притеснява. Никъде не виждате коне, нали? Нали?
- Нека да се уточним, под призрачно, истински призраци ли имате предвид, или просто изоставена местност? - присви очи Арус, обръщайки се към Катрин, изглежда тя знаеше най-много за това място.
- Знаех си, че трябваше да се науча да се бия. - промърмори под носа си Арус.
- И ти си права. - засмя се Арус, обръщайки се към Катрин. - Поне този път тъмният елф Конър не е с нас. Имаме шанс всичко да мине гладко.
- Катрин, ти не би ли следвало да ме разбираш отлично? Не изтегли ли именно ти най-късата клечка, след като беше в отбор с коняря Каво предния път?
Арус извъртя очи и се изсмя тихо. - Това никак не е честно. В такива моменти започвам да оценявам Крис, въпреки странните му хобита.
- Вероятно не чак толкова. - въздъхна Арус, без да уточнява повече. Знаеше, че Камила е разбрала.
- Аз определено съм навит. - намигна ѝ Арус. - Странно е да го кажа, след като Крис не е с мен, но предполагам, че мога да ви имам доверие. Определено ми вдъхвате повече такова, от предния ми отбор. Нищо лично, Халон, то…
Арус хвърли поглед към Камила, сетне се подсмихна тихо на себе си. Тази жена никога не се спираше. Жалко, той самият никак не се интересуваше от Халон, но определено не би върнал Катрин.
- Благодаря за комплимента. - засмя се Арус.
Арус побърза да вдигне ръка в поздрав на Халон, но определено не му отдели толкова време, колкото на Катрин. - Имате ли представа къде точно се намираме? Трябва да призная, че макар и да се опитвам да пробия на пазара в …
Арус дойде, придружавайки лейди Камила от Еритос. Мъжът се усмихна, когато видя Катрин. - Здравей, красавице. Тук си за приключението, предполагам? - чаровно се усмихна търговецът.
Арус дойде в Еритос, за да върне хамстера, който въпреки присъствието на Далия в дома му, някак бе успял да оцелее. Търговецът поздрави всички работници с усмивка, сетне им връчи животното, напомняйки им да го похвалят п…
Арус провря пръста си през един от отворите на клетката, но бързо го издърпа, тъй като хамстерът веднага се опита да го захапе. - Не така, аз не съм храна! - засмя се мъжът, сетне повика отново прислугата да го нахрани, …
Арус повдигна вежди, оставайки с клетката с някакъв хамстер в ръце. Не си спомняше твърде много на какво се бе записал, но изглежда го бе сторил. Търговецът на роби въздъхна и повика няколко от слугините в имението си. -…
Като никой път, Арус си беше вкъщи и реши лично да отвори. Усмихна се широко, когато видя Юки на прага си. - Здравей, великолепна красавице. - намигна ѝ той. - Макар и вероятно да не търсиш мен, ще се наложи да се задово…
Арус въздъхна тежко. Надяваше се Крис да се вразуми и да спре да ядосва красивите лисици, така никога нямаше да му пуснат!
- Не смятам твърде много да се меся в това, но според мен трябва да отстъпиш този път. Горката лисичка изглеждаше наистина уплашена, не са хубави тези работи. - въздъхна Арус.
- Крис, наистина не те разбирам и аз. Защо си отишъл в долнопробна таверна, вместо в собствения си имот, който е съвсем недалеч от тук?! - неразбиращо отвърна Арус.
- Напротив. Смятах, че е очевидно че питах къде прекара нощта си.