Търсене

- От Еритос, макар и да не съм сигурен какво значение има това. - премигна с очи Арус. Според историята, героите им май трябваше да са от Еритос.

- Това е доста странна реакция, красавице. Просто искаме да разговаряме с него, нищо повече. - продължи да настоява Арус.

- Имаме важен въпрос за него, красавице. Свързан с провизиите на селото ви. - чаровно се усмихна Арус.

- Добре, добре. - махна с ръка Арус. - Как можем да намерим управителя на това село?

- Ами прекрасно. Приближавам се до най-красивата куртизанка на мястото. - усмихна се Арус.

- Добре, чакайте малко. - засмя се Арус. - На този пазар има ли куртизанки? Те обикновено имат доста контакти, може да научим повече така.

- И аз това подозирам. - отвърна Арус.

- При други обстоятелства думите ти биха могли да са истина, но така и не разбрахме какво пишеше в онези документи, както и защо злато от това село е било давано на управителя на другото. Тук става нещо нередно. - отвърн…

- Можем да вземем и тази кесия. Имаме доказателство за отношения между управителя на това село и тях.

- Определено звучи интересно. - почеса се по брадичката Арус.

- Страхотно. Освен да изпея песен за славното ни приключение, не виждам с какво бих могъл да помогна. - засмя се Арус.

- Далия, като крадец не би ли следвало да им съчувстваш? - свъси вежди Арус. - Не ми се струва да си поела по този път последством водене на охолен живот.

- Бях длъжен да опитам... - с тих глас опонира Арус, сетне се обърна към другите. - Е, какво ще правим сега? От информацията, с която се сдобихме, изглежда сякаш управителят на това село е или виновникът, или е замесен. …

- Ех. - въздъхна Арус и хвърли заровете. Число: [lotto]7&muculqjb-ermsfm[/lotto]

- Не точно. - тихо отвърна Арус. - Но бих могъл да те зарадвам по друг начин, ако ме разбираш. Пък дори и само за малко.

- Това наистина звучи ужасно. - Арус хвърли поглед към останалите трима от групата. - Сигурен съм, че бих могъл да бъда утеха за теб в тези трудни времена. - намигна той на жената.

- Искам да знам какво се случва в това село, красавице. - продължи Арус.

Арус въздъхна и хвърли заровете. Число: [lotto]20&muctv9bf-ttc0je[/lotto] - Е, изглежда съм в стихията си днес. - чаровно се усмихна мъжът.

- Добра идея. Оставете на мен. С моя неземен чар и харизма, непременно ще научим каквото ни интересува. Искам да говоря с най-красивата жена от тълпата. - намигна той към Серена.

- Малко е странно, че за втори път се оправдаваш без дори някой от нас да те е заподозрял. - засмя се Арус. - Гузен - негонен бяга.

- Как иначе бих могъл да прочета сметката си в таверната? - засмя се Арус. - Разбира се, а и като беден изпълнител, съчувствам на горките хора. Пък и може да има красиви жени в беда в селото, знаем ли?

- Но ние нямаме истински заподозрян. Очевидно е, че нещо се случва, но и аз съм на мнение, че първо трябва да посетим селото, от което идва писмото.

- Интересно. - промърмори Арус. - Значи някой със сигурност краде ресурси. Въпросът е как да разберем кой и още по-важно, как да го докажем.

- Това изобщо не е така! - размаха пръст пред лицето на лейди Моника търговецът. - Бардовете са известни със своя чар и харизма.

- Това е лесна работа, красавице. Аз смятам да съм бард. - чаровно се усмихна Арус.