Търсене

- Трябва да има причина, за да не ви харесва. Не знам дали сте приемали опиум, докато сте били част от тази организация, но може и това да е причината. - отвърна Евдемия. - Едно е да си дрогирана проститутка, но съвсем р…

- Не е било заради опиума? - вирна вежда Евдемия.

- Да, професията не е кой знае какво. Нас ни държаха като проститутки-робини и дълги години трябваше да се занимавам с изроди като Каво и то за абсолютно нищо.

Евдемия на свой ред се засмя. - Разбира се, че не съм ги обмисляла. Ако исках да продължа с тази отвратителна професия, щях да си остана в публичния.

- В Кросфайър Муунлайт може би. По онова време в Еритос беше доста. - отвърна Евдемия. - Не ми пука за златото, злато се изкарва по много начини, нямам никакво намерение да се връщам към онази ужасна част от живота си и …

- Задайте този въпрос на него, не на мен. - отвърна елфката. - Бях избягала от публичния и тъкмо започвах да градя живота си, когато този луд се появи на вратата ми, предложи ми две хиляди злато да спя с него, разбира се…

Евдемия скръсти ръце. - Не ме интересува особено какво взима, не мисля обаче, че там се крие лудостта му. Убедена съм, че така се е родил. - отвърна елфката.

Евдемия въздъхна. - Да. Не позволявам на простотиите му да влияят на живота ми.

Евдемия се засмя. - Не се лишавам, госпожице Нерея. Живея сравнително добре и са забавлявам, както преценя. Изглежда имаме различни представи за забавление. - отвърна княгинята.

- Не че не обичаме, просто не мисля, че опиумът е правилното решение за забавление. - сви рамене Евдемия.

- Вие живеете при Арус, нали така? Знам, че там имат добра лечителка, тя би могла да ви помогне. - изрече Евдемия.

- Не е възможно нищо да ви няма след толкова години на употреба. - изрече елфката. - В публичния ни даваха насила, пристрастиха ни доста бързо.

- Много ми е странно Силиа да се е държала така с вас. Не казвам, че не е възможно, но е наистина странно. Ще трябва да я попитам, когато я видя. - въздъхна елфката. - И все пак, по-добре потърсете помощ.

Евдемия сбърчи очи. - Силиа ви е заплашила? Тя не би постъпила така с никого, който не я е наранил по някакъв начин. - отвърна княгинята. - Би заплашвала изроди като Конър, Каво и Лилит. Не харесва и Далия, но не я е зап…

- От пет години? - възкликна Евдемия. - Силиа взимаше наскоро, значи би трябвало да сте пристрастена.

Евдемия въздъхна. - Това, което правите не е хубаво. Води до ужасно пристрастяване, наша приятелка също взимаше.

- Той така прави винаги. - озвъртя очи Евдемия.

- Да, не саи то заради онази гнусна Свиня Каво! - изсъска Евдемия. - Заради него не можем да си изкараме спокойно.

- Съжалявам, но не успях да открия нещо кой знае колко интересно за това място. - въздъхна елфката. - Предлагам просто да релаксираме.

Евдемия дойде до уреченото място на отбора си и остана да чака останалите.

Евдемия дойде да се запише за новото събитие. Силно се надяваше да не се падне в отбор с гнусната Свиня Каво.

Евдемия дойде да си вземе наградата за участие в събитието. Елфката бе доволна, че е спечелила нещо. Евдемия получава 100 кристала.

Евдемия дойде до бойната арена и се записа за новото събитие. Този път поне нямаше загубеното да отива при други.

Евдемия беше бясна, когато прочете коментара на организаторите. Тя се беше постарала животното да е добре и при нея си беше така, даже беше доста енергично. Нямаше представа как го е гледал онзи мъж. Елфката опита да нак…

Евдемия сви рамене. - Не мисля. Просто гледайте да не умре. - изрече елфката и ѝ беше някак съвестно, че трябва да се раздели с хамстера. - Довиждане! Тя пожела лека вечер на Минамото но Райко и си тръгна.