Търсене

- Дано се вслуша в думите ти, но малко ме съмнява. - изрече Елвира.

- Купи ѝ много скъп дом, за да си осигури спокойствие, което не се случва. И тя не приема това за логичен отговор, затова продължава да вярва, че има нещо между тях. - отвърна Елвира. - Честно казано, аз вече също не зна…

- И отново не виждам логиката в решението ти. - намръщи се Елвира. - Бягаш от проблемите си, не ги решаваш по този начин.

Елвира отпи от виното си. - Серена, моля те, не я окуражавай. Това ѝ решение е ужасно.

- Да, как вървят плановетете ти? - полюбопитства Елвира.

- А, върви го питай. Никой не знае, освен него. - продължи да сумти Елвира. Лицето ѝ направо изгаряше. - Думите му - така трябва. Ще го убия! Дано причината му наистина да е важна, защото бедна му е фантазията какво ще м…

- Отново ми вдигна нервите. Не спира да говори как с Афсол правят опити за бебе. - изсумтя жената. - Даже смееше да ми се хвали колко добър любовник бил. Трябваше да ѝ избода очите още там!

Сещайки се какво бе станало по-рано, Елвира отново почервеня от ярост. - Имах задача да се видя с онази дрипла Аша. Разбира се, не мина както трябва. - изсумтя жената и отпи няколко глътки от чашата си.

- Уха. Честно казано, бих казала, че имам нужда от толкова след днешната ми среща. - изрече Елвира. - Дали ще ме довършат те или простотиите на брат ти вече не е от значение...

- И на още няколко определени лица. - намръщи се Елвира. Изобщо не желаеше да вижда физиономиите на Афсол и Аша повече днес. - Вас какво ви води насам?

- И още как. - въздъхна Елвира и отпи голяма глътка от чашата си.

Елвира дойде в таверната и седна на една от масите, сетне си поръча бутилка вино.

- Не виждам за какво бихме могли да си говорим. - със сдържан тон изрече Елвира. - Пази си силите за милата ти съпруга. Маркизата реши да си върви, че иначе щеше да избухне. Мразеше тази ситуация, мразеше Клара, мразеше …

- Прекрасно. - извъртя очи Елвира и се усмихна. Клара заслужаваше да я запалят на клада, а тази още повече.

Добре че ръцете на Елвира бяха заети, иначе щеше да я зашлеви. - Приятелството ни със Силиа е много повече от това, проклетнице.

- Благодаря! - през зъби процеди Елвира. - И моят живот не те интересува.

Лицето на Елвира се изчерви от срам, който бързо бе изместен от гняв. Тази щеше да си плати един ден! Маркизата не можеше да намери думи, с които да обиди противната нещастница.

Елвира се изсмя. Разбира се, че Афсол щеше да си прекарва времето с тази никаквица. После щеше да ѝ пълни главата с глупости как не го бил правил. - Ами ако се погледнеш, може и да си отговориш на въпроса защо не се полу…

- Твоят дом? - изсмя се Елвира. - Това е домът на Афсол и скоро ще се разкараш от тук.

- Не ти влиза в работата. - изсъска Елвира.

Елвира кипеше от яд. Наистина ли трябваше да изпълни точно това за проклетото събитие? Жената даже си взе нова рокля само за да си вдигне нервите с онази дрипла Аша. Тя почука на вратата и дори не даде обяснение на Джой,…

Елвира дойде да си вземе наградата за участие. Елвира получава 300 000 злато.

Елвира също реши да си върви. Силно се надяваше на Силиа да ѝ дойде акъла в главата.

Елвира въздъхна. Надяваше се Афсол да се окаже прав, но от друга страна на Силиа ѝ се бе насъбрало наистина много.

Елвира приближи Афсол. - Не можеш ли да говориш със Силиа да остане? Или пък да накараш брат си да разбере къде е този безлюден остров.