Търсене

Елвира дойде и поздрави присъстващите, сетне се настани на едно от свободните места.

- Дано всичкото това да е едно огромно недоразумение. - въздъхна Елвира. - Искаш ли да се прибираме вече?

Това вече не беше смешно. Надяваше се Силиа да не е решила да нападне Нана на някое парти в Еритос. - Виж, знам, че я мразиш, но това вече не е ли малко прекалено? Наистина ли искаш да я убиеш толкова?

Елвира отново избухна в смях. Силиа явно възнамеряваше тази вечер да я убие. - Те няма ли да силни като Нана поне?

- Силиа, искаш ли малко вода? Червена си като домат. - изгледа я Елвира.

Елвира отвори бутилката и си наля в една чаша. Отпи една глътка и сви рамене. Беше хубаво на вкус, но не беше кой знае какво за парите си. - Става. Вино като вино.

- От всичко, май наистина само лудостта едни на други сме си прехвърлили. - въздъхна Елвира и отново я напуши смях. - Няма ли да го отворите? Кога ще ни се удаде възможност да пием толкова скъпо вино?

- Ти не беше ли тук, когато Нана седна в скута на Крисчън? - обърна се Елвира към нея.

Елвира отново избухна в смях. - Силиа, моля ти се, успокой се. - изрече тя, сетне снижи гласа си. - А и ако толкова те човърка, ей там е, можеш да го попиташ.

- Това пък от къде дойде и защо?

- Остави расизма на другите. Нямаш ли вече отношения с Халон?

- Защо пък да те изгонят?

- Разбира се, че не. - отвърна Елвира. - Дойде да посетиш мястото?

- Вярно, обичаш го, но няма какво да те спре. Имате ли връзка? Не. Той занимава ли се с други, когато не се вижда с теб? Очевидно. Даже за малко да станем свидетели на подобно нещо. - отвърна Елвира.

- И предният път ти казах - поставяш нуждите на другите пред своите. Започни да мислиш за себе си първо и ще видиш за колко много неща няма да ти пука толкова, колкото ти пука сега. - отвърна Елвира. - Знам, че ти е брат…

Елвира се обърна отново към Силиа. - Пробвай се с Розан. Предполагам, че може добре да се справи със задачата.

Елвира въздъхна. - Тогава спи с жена. Имаш доста опции, даже една от тях ти е под ръка. - отвърна маркизата и погледна встрани. - Я, за вълка говорим.

Елвира не успя да сдържи смеха си. Това наистина беше нелепо. - Извинявай, смешно е. - през смях изрече тя, сетне опита да се успокои. - Принципно, бих те посъветвала да се виждаш с хора от кръга ни с приятели, но мъжете…

Елвира се засмя и отпрати сервитьора, който бе дошъл, за да вземе поръчката ѝ. Никакъв шанс да поръча нещо от тук засега. - Ако пак си го наритала, нормално.

Елвира трябваше отново да посети ресторанта. Срещата ѝ беше приключила и имаше малко време за убиване. Тя забеляза Силиа и реши да седне на нейната маса. - Дано киселото ти изражение да е заради това, че салатата ти е ме…

Елвира довърши салатата си, след което си тръгна.

- Не, няма нужда. Довършвам си яденето и си заминавам. - отвърна Елвира и пожела да плати и своята сметка.

- Не е казано, че така ще стане със сигурност. Може да пробваш с малки неща.

- За съжаление, не на всеки му върви във всичко.

- Силиа, постави поне веднъж в живота си себе си на първо място и сама ще си отговориш на въпроса. Имаш нужди - задоволяваш ги. Толкова.