Търсене
1846 поста от Елвира Голдлийф
Елвира сви рамене. - Знам ли. Познавам само две и те действително се държат като курви, но надали цялата раса са такива. - въздъхна жената.
Елвира се плесна по челото. - Не виждам причина защо смяташ, че цяла една раса трябва да бъде наказана заради грешките само на двама-трима.
Елвира извъртя очи. - Вие сте напълно луди! Дано останалите жители на това място не са като теб.
- Как пък не! - извика Елвира. - Този ненормалник принадлежи единствено в лудницата!
Елвира поклати глава. А трябваше да посети това място още два пъти. - Божества, навярно още по-откачени ще срещна на това място. - измърмори под нос жената. - Не съм съгласна с мнението ти относно елфите, но все едно.
- Макар и на мен да не са сторили нищо, не бих казала, че лисиците са невинни. - въздъхна Елвира. - Елфите обаче с почти нищо не са виновни, за да се държите толкова отвратително с тях.
Елвира сбърчи вежди. Не ѝ отне много време, за да се сети за кого става въпрос. - Горките елфки. Предполагам, че да попаднеш на Каво и коня му води до подобен край. - въздъхна жената.
- Тъмните елфи са подобни същества да, нормалните елфи не бих казала. - отвърна Елвира. - Познавам елфи и никога нищо лошо не съм видяла от тях, за разлика от тъмните.
- Ако имахте, нямаше да го давате в публичния дом, а да си плащате дълговете с патки. - на свой ред се изсмя Елвира. - И въпреки, че не знам защо всички ненормалници мразят елфите, жителите на Еритос също не ги харесват …
Елвира извъртя очи. - Значи нямате никаква представа за какво да си давате златото. Не че ме и учудва де. - намусено отвърна жената.
Елвира наклони глава. - И как реши това? - с раздразнение попита маркизата.
- Ядем най-разнообразни неща. - отвърна Елвира, свивайки рамене. - Търгуваме със злато и скъпоценности предимно. Навярно жителите са търгували с разни животни, когато са били хиляди години преди цивилизацията.
- Кралство, слава на божествата много далеч от тук. - отвърна Елвира. - А защо точно патки? Няма ли нещо по-интересно, с което да търгувате?
- Крадла не съм. - изрече Елвира. - И честно казано, наистина не разбирам толкова проблема. Откраднали са ти патките, не звучи като кой знае какво. Не успя ли да си набавиш други?
- Мразиш ги толкова много за нищо и никакви патки? - вирна вежди Елвира. - Мразиш ги за нещо толкова старо, че едва ли вече някой помни?
Елвира не знаеше какво да си мисли. Все такива същества ли щеше да среща? - А защо ги мразиш толкова?
Елвира се учуди. Въпросите на това същество започваха да стават странни. - Познавам, да. Защо?
Елвира бе изненадана от внезапната грубост, с която бе посрещната и спря на мястото си. - Телепортирах се тук. Аз съм от Еритос, записах се за събитие да разгледам Валдора. - отвърна жената. Първото ѝ впечатление не беше…
Елвира слезе от пристанището и се запъти към една планина. Дори не знаеше защо, но мястото изглеждаше примамливо красиво.
Елвира дойде до пристанището и показа свитъка, който бе получила от арената. Жената се качи на лодка до Валдора.
Елвира също реши да се прибира. Не искаше да остава на едно място с повлеканата Аша. Тя пожела лека вечер на останалите и се телепортира във вилата на Силиа.
- И при нас не беше кой знае какво, но поне беше спокойно. - изрече Елвира. - Макар и да бяхме с Лилит и Нана се радвам, че не сме срещали разни същества и Каво.
- И как завърши? - полюбопитства Елвира. "Дано са те изнасилили някакви ненормалници, че да си знаеш задето се занимаваш с някакви лисици.", помисли си жената в яда си.
Елвира се усмихна. - Аз си изкарах горе-долу добре. Компанията не беше най-доброто, но поне не се паднахме с Каво.