Търсене

Елвира въздъхна. Истината ли трябваше да каже? - На този етап какво значение има? - отвърна тя. - И да съм, нито мога да бъда с него, нито да му вярвам.

- И да можеше да направиш нещо, той едва ли щеше да стори онова, което му кажеш. Ще продължава да върши нещата, които казва, че няма да върши. - отвърна Елвира. - Сега ще каже, че повече няма да я докосне, но отново ще б…

Елвира горчиво се усмихна. - Твърдеше, че няма да се ожени за нея, след което го направи. Каза, че няма да я докосне, направи го. - изрече тя. - Предполагам пиенето донякъде извинява това, но защо изобщо е пил след като …

Елвира допи абсента си. Трябваше да си налее още. - Има ли значение, наистина? - въздъхна жената и направо взе бутилката, сетне се върна при Силиа. - Вече не съм сигурна, че мога да му вярвам.

Елвира скръсти ръце. - Това не е успокояваща новина! - изсумтя Елвира и проклетите ѝ сълзи отново потекоха. - Отново могат да бъдат заедно. Дали ще бъде пиян или не, какво значение има? Дриплата е негова съпруга, могат д…

Елвира усети мокрота по лицето си и го докосна с пръсти. Изненада се, че плаче. Защо го правеше, по дяволите? От гняв ли беше или от болката, която обхвана сърцето ѝ в момента, в който Силиа ѝ каза какво е станало? Тя из…

Елвира нервно се изсмя, сетне изражението ѝ премина в гневно. - Но разбира се. Това е доста удобно извинение. - изрече тя и стисна чашата си. - Защо да си признае подобно нещо? По-лесно е да казва, че не помни.

Елвира не успя да разбере какво ѝ каза Силиа в началото. После новината я удари като мокър парцал през лицето. Тя стана от мястото си и си наля нещо много по-силно от вино - абсент. - Спал е с нея? - повтори тя. - Защо л…

Елвира кимна и покани Силиа вътре, сетне двете се отправиха към всекидневната. Тя наля в две чаши вино и подаде едната на Силиа. - Е, какво има? Изглеждаш разтревожена.

Елвира отиде да отвори и се изненада да види Силиа. - Здравей, Силиа. - усмихна се маркизата. - Какво те води насам?

Елвира влезе в замъка и се запозна с казуса. Тя въздъхна. Защото много разбираше от магия и щеше всичко правилно да напише. Тя взе пергамента и написа каквото ѝ дойде на ум. "Аз предлагам да се създадат магически отвари,…

Елвира въздъхна. Явно всички започнаха да се развалят около дриплата. Жената реши да се прибира. Тя пожела лека вечер на присъстващите и си тръгна.

Елвира приближи Силиа. - Можеше да се възползваш от предложението на този.

Елвира извъртя очи. "Божества, Силиа...", помисли си жената.

"Божества, Силиа, съгласи се.", мислеше си Елвира с надежда.

Елвира въздъхна. Надяваше се дриплата да сгафи сериозно и да я изгонят час по-скоро.

Елвира я напуши смях, когато си спомни на какво приличаше Аша тогава. Жената отиде да си налее вода, но едва не се задави с глътката си.

"Разбира се, че може. Просто я убийте и готово.", помисли си Елвира.

Елвира извъртя очи. Защо Крисчън спираше Силиа да пребие тази? И без това си го заслужаваше, задето много ѝ знае устата. Маркизата обаче бе доволна, тя също искаше да я ошамари, но нямаше причина да го прави.

Елвира кимна. - Е, скоро ще се възстанови. - облекчено въздъхна жената.

Елвира се приближи до Силиа. - Е, Афсол по-добре ли е вече? - попита жената.

Елвира дойде и поздрави присъстващите.

- Това, което си сторила с тази дрипла беше невероятно! Дано започне да си знае мястото. - засмя се Елвира и отпи от чашата си. Двете със Силиа останаха във всекидневната, за да си говорят.

Елвира се учуди и се обърна към Афсол. - Наистина ли ще ѝ позволиш да говори така на сестра ти?

Елвира се усмихна. Аша съвсем щеше да превърти. - С удоволствие. - изрече маркизата накрая.