Търсене

Елвира доближи Афсол. - Добре че беше дрипавата ти съпруга, че най-сетне да разбера, че не си нищо повече от долен лъжец. - изсъска жената. - Нали не я беше докосвал?

Елвира беше бясна. За пореден път Афсол я лъжеше, че не е докосвал тази дрипла, но явно не беше съвсем така.

Елвира дойде на партито и поздрави присъстващите, сетне си наля чаша вино.

Елвира дойде да си получи наградата, че после трябваше и на парти да ходи. Елвира получава 150 000 злато.

Елвира извъртя очи. - Разбира се, че нямаш нужда от това. Имаш нужда отново да се заровиш между краката на тази. - изрече жената. - Хайде, отивайте, стана доста късно, а трябва дете да си правите. Маркизата реши да си въ…

- Изобщо не ти пукаше, когато говореше на Афсол преди сватбата. За теб това дете е просто средство за получаване на злато и други облаги. - изрече Елвира. - Спести си сълзите, нещастнице, определено не ме трогват.

- То изобщо не трябваше да идваш в животите ни и да смееш да искаш подобно нещо от някого. - изсумтя Елвира.

- Че кое ѝ е сложното на ситуацията? - вирна вежда Елвира. - Ти дойде от никъде си, омая го за два-три дни и се оженихте, много сложно. Сега обаче сигурно си доволна, къпеш се в злато, кралството ти вече няма да е изпадн…

Елвира изсумтя. - Ти въобще защо се месиш? Получаваш онова, което искаш, защо още говориш?

Елвира се засмя. - Разбира се. Нали много се обичате, нормално следващата стъпка да беше сватба. - изрече тя. - Трябва да ни разкажете как пламна нестихващата любов помежду ви.

Елвира се зачуди какво им става на влюбените гълъбчета. Нещо изглеждаха тъжни. Жената си наля вино и приближи двамата младоженци. - Какво ви има? - запита тя. - Наскоро се оженихте, какви са тези начумерени физиономии?

Елвира дойде до покрайнините и се намръщи, когато видя Афсол и тая Аша. Жената поздрави присъстващите, сетне си наля вино и се приближи до Силиа.

- Както и да е. Благодаря за бирата, ще вървя. - изрече Елвира и остави халбата с недопитата бира на плота.

- Е, опитах да разбера. Отговорът беше "Така трябваше". - изимитира гласа на Афсол Елвира. - Майната им, няма да се бъркам в нестихващата им любов, сякаш нещо би ги разделило.

- Знам ли. - сви рамене Елвира. - Отказваше да се ожени, после се съгласи, какво да си мисля? Майната им, дано си бъдат заедно до края на вечността.

- Не. Прилича на стъпкана от слон. Жалко, че такъв не я е стъпкал, докато е пътувала насам. - изсумтя жената. - Но както и да е, предполагам любовта граници няма.

- И аз не знам. Явно онзи плъх жена му е успяла да му завърти главата. - раздразнено отвърна Елвира.

- Ами сигурно. - изрече Елвира. - Един рус галфон. Да са си щастливи там с оная гъсеница, не ми пука вече.

- Не съм съвсем сигурна дали е изтрещял като Каво, но защо ще се жени за някаква напълно непозната шматка, която просто иска да забременее от него, за да получи злато? - Елвира започна да се ядосва. - Пълен идиот!

- Той равен няма, да. - кимна Елвира. - Лудостта обаче явно ходи по хората, защото друг мой познат също се побърка. И то по някаква повлекана.

- Обявата ви беше в арената за двубои. Надали някой би пуснал лудите да пият бира, не че и ги наблюдават особено много, иначе нямаше да изтърват Каво. - изсмя се Елвира и отпи от бирата си.

- Еритос си е много добре с или без бира. - изрече Елвира и отпи от горчивата течност. - Добра е, но не е нещо, което бих пила всеки ден.

Елвира сбърчи вежди. - Че кога в нашата култура се е предпочитала бирата? Живеем в Еритос, тук е студено и всички обичат вино, защото ни сгрява. - изрече жената. - Бирата е за през лятото.

- Ами ако беше хубаво пиво, можехме и да разбираме. - сви рамене Елвира. - Не е най-доброто на пазара.

- Обикновена, не знам. - сви рамене жената. - Просто някаква бира, колкото да си изпълня условието за събитието.