Търсене

Елвира остави чашата си на масата, пожела лека вечер на Катрин и си тръгна.

- Бих искала, но вече е твърде късно. Да се занимава със съпругата си, мъже на тоя свят колкото искаш. - изрече Елвира. - Да си търси друга любовница щом иска.

Елвира сви рамене. - Не съм го накарала аз да се жени за тази дрипла. - отвърна Елвира. - Опитва се да ме залъгва още, но няма да му се получи.

Елвира скръсти ръце. - Е, не се изгоних сама, за да бъде съпругата ти доволна и да си живее спокойно. Сърбай си попарата и повече не ме занимавай. - изрече жената и отиде да си налее още вино.

- Тогава ще си понасяш последствията. - изрече Елвира.

- А кой те кара да си показваш слабостите пред хора? - изрече Елвира. - И защо просто не се отърва от тези слабости?

- Ами тогава да не се беше женил за нея. - изрече Елвира. - Кой ти е виновен?

Елвира кимна. - Разбира се. Колкото беше категоричен, че няма и да се ожениш за нея. Виж, може и да можеш да залъгваш другите около себе си с тези думи, но мен няма да можеш.

Елвира скръсти ръце. - Ти нямаше да допуснеш и да се ожениш за нея, но ето ни тук. Не ми говори подобни небивалици. Тази съвсем скоро ще е бременна, както говориш.

Елвира вирна вежда. - И защо така? Не е достатъчно красива или пък неопитна в леглото? Ще се усъвършенства с времето, не се тревожи.

Елвира отново зашлеви принца. - Продължавай да си копаеш гроба, идиот такъв. - изсумтя жената. - Може и в момента да не сте, но имате време. Цяла година, ще ви стигне.

Елвира отново зашлеви Афсол. - А добре ли трябваше да приема това унижение? Изгони ме, за да бъде доволна съпругата ти, което е меко казано неприемливо. - извика маркизата. - Щях да разбера, ако бяхте влюбени, но това е …

Елвира скръсти ръце. - И като си предпочел това защо очакваш да сме в добри отношения?

- Добре, а това значеше ли, че трябваше да ме изгониш? - продължаваше да крещи Елвира.

Елвира се ядоса и зашлеви Афсол с всичката сила, на която бе способна. - Да запазим добрите си отношения?! - извика тя. - Това хрумна ли ти като идея преди да ме изгониш от замъка си, за да бъде доволна изгората ти? Не т…

Елвира се засмя. - Смяташ ли да се отървеш от нея? Не, съответно аз не смятам да спирам да се заяждам с това. - изрече тя. - О, чакай. Това обижда ли те? Нормално, все пак сте толкова влюбени.

Елвира доближи Афсол. - Скъпата ти съпруга да не се спомина? Това би било чудесен повод за празненство.

Елвира дойде леко подпийнала и поздрави присъстващите, сетне отиде да си налее още вино.