Търсене

Елвира въздъхна. - Добра идея. Мисля, че видяхме и чухме достатъчно. - изрече маркизата. Тя тръгна към замъка си без да обърне внимание на никого.

- Ще се докарвам до каквото си пожелая. - изсъска Елвира. - Върви при милата си съпруга, вече си ѝ залипсвал.

Елвира още веднъж зашлеви Афсол. - Кой ли ме докара до онова ми състояние и тогава? Точно ти беше! - изсъска жената. - Не си ми никакъв, за да ми казваш какво да правя, затова се връщай при скъпоценната си, невероятна съ…

Елвира бе доста ядосана. Как смееше Афсол да ѝ държи сметка за това, което прави?! Маркизата го зашлеви. - Не си ти този, който ще ми брои чашите. - изсумтя тя. - Върви при жена си и не се занимавай с мен!

Елвира въздъхна. - Няма значение. - изрече тя. Този наистина не беше наред.

Елвира скръсти ръце. - Какво ни остава? Да ревем ли?

Елвира извъртя очи. - Ще се разбере.

Елвира се засмя. - И смяташ, че след тази щедра постъпка тя ще се спре? - изрече жената и се обърна намусено към Силиа. - А на теб какво ти става? Не би ли трябвало цялата тази история да те дразни?

- Притеснявало те е, че лисицата няма къде да живее?

Елвира се изсмя. Този луд ли беше?! - Като ѝ купиш къща за осемстотин милиона? Как това решава проблема?

Елвира извъртя очи. - Добре, не толкова позната. - изрече тя. - Наистина интересно с какво я е заслужила.

Елвира сви рамене. - В нищо, честно казано. - изрече тя. - Отстрани изглежда много странно да дадеш толкова пари за дом на напълно непозната.

Елвира се намуси. - Не виждам защо аз да съм тази, която трябва да го прави. Щом не си го разбрал сам, надали ще го разбереш и ако друг го обясни.

Елвира не разбираше този защо се прави на ударен. - Интересни са, определено. - въздъхна тя и отпи от абсента си. - Единият върши неща, които казва, че няма да свърши, другият пък купува къща за безумни пари на някаква н…

- Щях да кажа нещо друго, но както и да е. - отвърна Елвира и осъзна, че Крисчън тъкмо я беше заговорил. - Празнуваме това, че сме си намерили уникални мъже. Пълни шматки сме си и двете.

- Благодаря! - усмихна се Елвира и отпи глътка от абсента си. - Да вдигнем тост?

Елвира вече започваше да се съмнява в уменията си да преценя мъжете. Смяташе, че Афсол и Крисчън са добри и достойни, ама уви, май не бяха. Жената нищо не каза и отпи глътка от абсента си.

Елвира също дочу разговора на Лилит и Нана и извъртя очи. Разбира се. Не разбираше какво ги беше прихванало Афсол и Крисчън, че се занимаваха с някакви дрипли.

Елвира изпи на един дъх виното си, сетне реши да си налее абсент. Как само ѝ се искаше да получи алкохолно натравяне и да се спомине вече. Тя напълни чашата си до половината и отпи голяма глътка.

Елвира дойде и поздрави присъстващите. Маркизата имаше махмурлук, защо ли? Тя погледна всички и забеляза Афсол и Аша. Но разбира се, че щеше да се домъкне с тази дрипла.