Търсене

Елвира въздъхна. Не желаеше да остава сама в компанията на тези две жени. - Довиждане! - изрече тя и тръгна след принцесата.

Елвира въздъхна. - Още ли ще се занимаваш с това?

- Не мисля, че е кой знае какво, но това са си твърде лични работи, не всеки харесва външни хора да се бъркат в тях.

Елвира извъртя очи. - Достатъчно говорим за секс, Лилит. И да, в някакъв момент всички го правят, но това пак не ти влиза в работата. - изрече жената.

- Добре че още произвеждат. Не е особено лесно да ги правиш, помня че много чаках като дете. - изрече жената. - Това ще ми подейства терапевтично, определено.

Елвира бе радостна, че успя да намери пъзели. Закупи си пет и ги прибра в кошницата си. Поне с нещо щеше да се занимава.

- Много зависи от самата картинка. - изрече Елвира и тръгна да разглежда сергиите.

Елвира сви рамене. - Доколкото ми бе известно, художници специално са рисували картини, които да бъдат превърнати в пъзели. Явно тези не се обиждат. - изрече маркизата. - Преди бяха скъпи, може би все още са.

Елвира въздъхна. - Лилит, Силиа е права. - изрече тя и се обърна към Нана. - Пъзелите са вид изображение, нарисувано върху дърво, което после се отрязва на какви ли не парчета и се разглобява. Идеята е да го наредиш, так…

- Като бях по-малка, родителите ми често ми носеха пъзели от разни места. Можем да потърсим такива.

Елвира настигна Силиа и поздрави Лилит и Нана.

- Добре, нека се прибираме. - изрече Елвира към Силиа и се обърна към Нана и Лилит. - Ние ще вървим. Ще се видим отново скоро.

- След малко. - изрече Елвира и допи напитката си. - Това беше страхотно, някой път ще си купя отново.

Елвира сви рамене. - Аз нямах проблеми с моя, но да, някои хора нямат подобен късмет.

- Идва от някакво бедно, воюващо кралство. Бащите им са се договорили на това. - извъртя очи Елвира.

Елвира се плесна по челото. - Не. Иска да забременее от него и да даде детето на бащата на Афсол, а той ще ѝ дава злато в замяна. Пълни глупости.

- О, не. Тази си дойде развалена, ако мога така да се изразя. - изсумтя Елвира. - Мисли си, че като открадне дете от Афсол ще тъне в злато. То тъй става, да.

- Е, да, толкова не е. - изрече Елвира. - Въпреки това не е по-малко ужасна.

- Не е жителка на Еритос. - изрече Елвира. - То какво ли не е сторила тая...

- Оная дрипла - съпругата на Афсол. - извъртя очи Елвира.

Елвира извъртя очи. - Онази проклетница Аша трябваше да се падне да отиде на това събитие и да я оставят да умре от студ там. - измърмори под нос маркизата.

- Студена плодова напитка с натрошен лед. Чудесна е. - изрече Елвира и отпи от чашата си.

Елвира беше оставила трите да спорят и бе открила сергия, на която продаваха плодови напитки с натрошен лед. Маркизата се върна при тях. - Това е добро. Освежава те в този горещ ден.

Елвира извъртя очи. - Всичко ли трябва да е сексуално за вас? - погледна тя към Лилит и Нана.

- Нещо друго трябва ли ти, Силиа?