Търсене

Елвира въздъхна и се обърна към Крисчън. - Благодаря, че ми помогна. Лек ден. - изрече жената и тръгна след Силиа. Трябваше някой ден да даде книгата на Серена.

- Все пак не са били небивалици, както твърдеше Нана. - изрече Елвира.

- Беше много повече от това, но можеше да забележиш, ако не се беше вглъбила в глупав спор. - изрече Елвира. - Дано стената да ни върне обратно. Маркизата тръгна натам, от където дойдоха и успя да премине през стената. Т…

- Не мисля, че иска къща. Има си прекрасна вила. - изрече Елвира и доближи двете жени, сетне започна да говори на висок тон: - Вие двете ще спрете ли? Отдавна приключихме и чакаме само вас, за да излезем.

- Може би трябва да поговорите със Силиа отново, вече и аз не разбирам. - въздъхна Елвира и погледна двете. - Явно няма да спрат, а трябва да излезем от тук.

Елвира се плесна по челото. - Не си ли взе поука с Юки? Даде ѝ диаманти, тя спря ли се? Не особено.

"Защо да си наясно?", помисли си Елвира. - Е, скъпата ми приятелка все още мисли, че с Нана сте имали нещо и така е получила къщата. Не бих могла да я виня и на мен не ми е особено понятно кой ще купи къща просто заради …

- Впечатляващо и удивяващо ще е ако със Силиа успеете да запазите добри отношения поне месец. - въздъхна Елвира.

Елвира погледна ранената си ръка. - Надявам се. Лунният прашец не помагаше. - въздъхна тя и се обърна към Силиа и Нана, които все още спореха. - Дами, готови сме, не че ви интересува.

За момент Елвира се почувства замаяна, но това бързо отмина. Гласовете в главата ѝ ѝ благодаряха, че ги е освободила. Книгата се затвори и перото се залепи върху корицата в средата. - Мисля, че се получи. Гласовете ми бл…

Елвира разлисти книгата и извъртя очи. - Пише небивалици. Не разбирам староеритоски. - въздъхна жената. Сенчестата книга се разлисти сама на празна страница и перото започна да пише нещо на еритоски. - Смели герои влязох…

Елвира се концентрира над книгата. Опита да се успокои и отново разпери ръце. Книгата приближаваше и маркизата забеляза, че ръцете ѝ треперят. Отново щеше да я изтърве. "Сега!", чу в главата си и сепната скочи напред. Ст…

- Една идея по-полезни са, но не дават идеи как да я взема. - изрече Елвира. Тя забеляза, че Сенчестата книга лети към нея и протегна ръце, за да я хване, сетне скочи уж в подходящия момент, но не я хвана. - Чудесно. Ще …

Елвира пробва няколко пъти, все неуспешни. Жената започна да се ядосва. Изкачи за пореден път рафта и ядно въздъхна. - Омръзна ми вече. Хем искате да се развали това проклятия, хем с нищо не помагате. - изрече маркизата …

Елвира въздъхна. Очевидно трябваше да се катери по рафтовете. Жената се покатери по единия и отново погледна към книгата. Трябваше да намери подходящ момент, в който да скочи и да хване книгата.

- Не. - поклати глава Елвира. Перото се издигна нагоре заедно с ръката на Елвира и започна да се мести според движенията на Сенчестата книга. Елвира се загледа в книгите и забеляза тази, която търсеха. - Хубаво ми я пока…

Елвира въздъхна. Шепнещите гласове поискаха от Елвира да запали свещите в залата. Маркизата го стори и веднага след това стотици книги се издигнаха във въздуха. - Ти сериозно ли?

- Не мога! - извика Елвира и в следващата секунда се сблъска със стената. Сблъсък обаче нямаше. Тя премина през стената и се озова в друга стая. - Библиотека. Може да минете през стената.

Елвира разгледа помещението, в което бяха попаднали. - Еха. И всичкото това под едно дърво, кой да повярва? - усмихна се жената. Перото се изпъна напред и задърпа Елвира право към отсрещната стена. - Не, какво правиш?

- Влизаме. - изрече Елвира. Тя внимателно се наведе, за да влезе в дупката на дървото, сетне се изненада, че перото е отворило тайно стълбище. - Не е толкова зле, колкото изглежда, обещавам.

Елвира въздъхна. Слава богу, стигнаха до дървото. - Може ли да спрете вече? Стигнахме. - изрече жената, а перото се размърда в джоба ѝ. Жената го извади и го постави обратно в дупката в дървото. То потъна и нещо избоботи…

- Няма да я забравят, не и докато Силиа не разбере какви са мотивите ти зад този подарък. - тихо отвърна Елвира.

Елвира извърна глава към съотборниците си и въздъхна. Не знаеше дали сега е времето да си оправят отношенията тия двамата, не че щеше да има особена полза.

- Не. Всички повтарят, че трябва да намеря книгата и да я унищожа, за да си отидат. - въздъхна Елвира. - Странно е.

Елвира не обръщаше внимание на съотборниците си. Тя тихо вървеше напред към дървото, където нямаше представа какво щеше да ги очаква. Тя посегна към джоба си, за да се увери, че перото е там.