Търсене

Елвира реши да си върви. Някой ден щеше да натрие носа на проклетата дрипла Аша. Маркизата пожела лека вечер на всички и си тръгна.

- Персонажите определено имаха своите странности. Бертолд беше странен, несъмнено, но не пострадах заради експеримента. Беше досаден.

Елвира се обърна срещу крещящия мъж и се изненада. Какво ставаше тук, за бога?

Елвира не успя да сдържи смеха си. Спомни си колко зле се чувстваше Афсол заради стореното от Борто. - Кармата е кучка, а? Няма само да страдам аз в тая нелепа ситуация, в която ни постави. - изрече жената и взе чашата с…

Елвира приближи Афсол. - И кой беше този?

Елвира извъртя очи. Тя мислеше, че е виждала този някъде, но още не се сещаше.

Елвира изсумтя. - Изобщо даже не говори за нас по този начин. Няма нищо такова. - изрече жената.

Маркизата скръсти ръце. - Не мечтай толкова много. Подобно нещо никога повече няма да се случи! Паднах на нивото на любимата ти дрипла и се унизих да бъда с теб. - тихо изсумтя тя.

- И за да сте доволни всички, изрита мен. - повиши тон жената. - Глупавата ти причина за този брак е същинска глупост и скъпо ще си плащаш, задето не отказа!

- Така е. Явно и между нас нямаше нищо, когато тя се домъкна в замъка ти и ти ме изгони заради нея. - изсумтя жената. Отново започваше да се ядосва.

Елвира отпи от сока си и въздъхна. - Вярно, ти не правиш така. Ти не обичаш да споделяш важна информация, докато човек сам не я научи от другаде. - изрече маркизата и остави чашата си. - Да ѝ кажа ли?

Елвира изсумтя. - Не се прави на много загрижен. - изрече тя. - Каза ли вече на милата си съпруга, че си ѝ изневерил?

Елвира отиде да си налее нещо. Маркизата даже не знаеше какво иска, но сякаш не ѝ се пиеше алкохол. Тя заложи на сок от нар и отпи. Не беше лош.

Елвира дойде и поздрави присъстващите. Чувстваше се все още изморена от онова, което се случи във вилата ѝ между нея и Афсол.