Търсене

Катрин запрати отровните си шипове, целейки се в гърдите и врата на животното. Дори и да не умреше веднага, скоро щеше да се случи.

Катрин ядно извъртя очи. Не разбираше защо това същество я ядосваше повече, отколкото плашеше. - Остана и да се случи. - изсумтя момичето и приготви ледените си шипове. - Щом толкова много ти се умира, така да бъде.

- Вие луди ли сте? - извика Катрин. - Не ми отговаряйте, много ясно, че сте! И на земята е проклетата краставица, нищо ѝ няма.

Катрин веднага хвърли краставицата. - Как пък всеки път ще попадаме на още по-луди животни?! - извика тя. - Това е абсурдно!

Катрин въздъхна. - Тук сме на приключение. - отвърна момичето. - Какво интересно има по тези земи?

Катрин забеляза иглу. - Не, иглу е. Явно все пак има надежда за живот на това проклето място.

- Каво, стига с тези глупости. - изрече Катрин. Момичето се огледа наоколо и забеляза нещо в далечината. - Там сякаш има нещо. - изрече тя и забърза крачка.

- Аз също ще пропусна. - изрече Катрин.

Катрин също въздъхна. - Серена може и да знае повече за това място, уви не се падна с нас.

Катрин се плесна по челото. - Каво, Дейвид имаше предвид, че това са териториите на Червения, драконът на кралица Клара. Обаче и аз не разбирам защо са му. Тук има само ужасен студ и сняг. - ядно изрече момичето.

Катрин извъртя очи. - И аз се надявам да открием нещо по-интересно от ледени мечки, които говорят небивалици. - изрече момичето. - Да вървим.

Катрин дойде и зачака останалите.

Катрин кимна и последва Дейвид.

- Не виждам причина да не можем. - сви рамене Катрин.

- О, не, нямам намерение да идвам и утре. - изрече Катрин. - Смятам хубаво да се стопля и да тръгна по-подготвена следващия път.

- А не може ли да се приберем вкъщи и утре пак да дойдем? Не сме толкова далеч от Еритос, все пак. - изрече Катрин.

- Да къртим? - учуди се Катрин. - И това писмо е пълна глупост!

- Пълни небивалици! - изсумтя Катрин.

Катрин недоумяваше. Каво по този начин ли се биеше с враговете си? Момичето извади отровните си шипове и ги запрати по ледената мечка.

- Да убием мечката! - категорично каза Катрин.

- Дейвид е прав. Не е добра идея да си даваме нещата заради едно парче хартия. - изрече Катрин. - По-добре да убием мечката?

Катрин въздъхна. Не беше сигурна какво се случва? - Каво, луд ли си? Какво писмо ще взимаме?

- Спри с тези глупости, Каво! - изрече Катрин. - Ако не се окаже агресивна ще я убием ли?

Катрин побърза да извади отровните си шипове. Никога не беше виждала ледена мечка. - Дали ще умре лесно?

Катрин се оглеждаше наоколо, но не виждаше почти нищо. - Чудя ѝ се на Клара за какво ни прати тук. Тук няма нищичко, само сняг и студ. - недоволстваше момичето. - Поне да имаше някакъв замък или друга постройка.