Търсене

Катрин въздъхна. Щеше да се оправи, но щеше да отнеме време.

Катрин сви устни. - Не се притеснявай, Елвира. Всичко ще бъде наред. - момичето не беше сигурно в думите си.

Катрин сведе поглед. Не беше готова да говори за това с други хора. - Нещо неприятно, но не ми се говори. - отвърна Катрин. - Добре съм, не съм в опасност. - побърза да добави момичето.

Катрин тежко въздъхна. - Ще се оправя. - отвърна тя. - А ти? Ти също не изглеждаш добре.

Катрин също отказа виното. Щеше да си напълни друго сама.

Катрин дойде до покрайнините, следвана от един от драконите си. Макар и вече да нямаше заплаха за нея, тя предпочиташе засега да има нещо около нея. Тя поздрави присъстващите.

Катрин дойде до арената за двубои, за да си вземе наградата за участие. Беше доволна, че не изтърва срока заради наглостта на Иан. След като взе кесията, момичето си тръгна. Катрин получава 1 000 000 злато.

Катрин дойде да остави Церсей отново в лечебницата. Тя отиде на касата да плати. Катрин плаща 25 000 злато.

Катрин беше доволна. С помощта на цербера, Церсей се справи много добре с чудовището.

Катрин реши да не рискува пак, затова дойде до Аматера и влезе в магазина за чудовища. Момичето не се чуди дълго, а избра едно от съществата и отиде да плати. След като преброиха златото, тя си тръгна. Катрин плаща 5 000…

Катрин дойде да вземе Церсей от лечебницата. Трябваше да победи това същество този път.

Катрин дойде да остави Церсей в лечебницата. Утре обезателно трябваше да пробват отново. Момичето отиде да плати, след което си тръгна. Катрин плаща 25 000 злато.

Катрин беше ужасно възмутена. Не успяха да победят съществото, а това беше лошо. Момичето нареди на Церсей да отстъпи. Утре трябваше да си купи силно животно и да пробва пак.

Катрин дойде с Церсей до планината Дерт. За съжаление, Иан бе изял доста от времето ѝ за това събитие. Момичето започна да се озърта за съществото, което търсеше.

Катрин кимна. Наистина искаше да махне тази нощница и да си вземе дълъг душ. Толкова дни сред подобна мизерия ѝ се отразяваха. - Още веднъж благодаря! Никога няма да мога да ти се отплатя! Тя тръгна към замъка си, а Роза…

Катрин се отдръпна от Силиа и се обърна към Дейвид. - Благодаря, че рискува живота си, за да спасиш моя.

Катрин и Дейвид дойдоха до дома на момичето. Завариха Силиа и Розан в двора. Тя се втурна към Силиа и я прегърна. - Добре съм. - изрече тя. - Дейвид ме спаси.

- Не се оплаквай. - изрече тя. - Да се махаме от тук, моля те.

Катрин побърза да се надигне, след което да развърже краката си. Тя трябваше да види дали наоколо няма лунен прашец. Излезе от къщата и забеляза безжизненото тяло на Иан. Доближи се до него и го огледа - наистина изглежд…

- Не. - отвърна Катрин. - Не мисля, че ме докосна. Тя чак сега забеляза бледото му лице и мътнеещия поглед. - Ти си ранен. - изрече тя и очите ѝ се разшириха от тревога.

- Защо намесваш Елвира в това? - нервно се изсмя Катрин. - И не се радвай, това въже скоро ще се скъса. Дейвид, трябва да направиш нещо сега!

- Не ми помага особено. - отвърна Катрин и отново вдигна поглед към буркана над главата си. - Това изобщо не ми харесва!

- Мислиш, че не съм пробвала ли? Толкова дни се мъчих, не става. - отвърна тя.

Катрин отново вдигна глава нагоре и огледа въжето. Забеляза, че е разрязано. - Дейвид, трябва да си бърз. Срязал е въжето и ако не успееш да си пробиеш път, то ще се скъса. - изрече момичето и забеляза как още няколко ни…

- Не. - отвърна тя и погледна нагоре. - Това изобщо не ми харесва.