Търсене

Катрин много се зарадва, когато преминаха бариерата. Момичето се усмихна. - Е, благодаря, че бяхте с мен, макар и да не бе най-хубавото приключение. - въздъхна тя. - Ще се видим някога.

- Тогава ще го дадем на нея. Хайде да вървим към гората, защото не ми се ще бариерата отново да изчезне и да прекараме божествата знаят колко време на това място. - изрече момичето.

Катрин помогна на Халон да увият огледалото в ризата, сетне го взе в ръце. - Не съм сигурна, че трябва да попада в ръцете на Клара. Би било полезно при Серена, предполагам. Ако показва и чуждото минало, може нещо да ѝ е …

Статуята изцяло се завъртя и Катрин вече виждаше огледалото. Не беше много голямо, можеше да се носи лесно. Рамката му бе инкрустирана с платинени нишки и най-различни скъпоценни камъни. - Сигурно би струвало милиони. - …

Катрин се удиви. - Не беше чак толкова трудно. Може би заради това не го пише в дневника. - изрече момичето.

- Не ти и трябва. - въздъхна Катрин и тя също огледа статуята. - Няма нищо специално в нея.

- Не пише изцяло какво представлява огледалото. Може да не показва само нашето минало, знам ли. - сви рамене Катрин. - Обаче не пише и как трябва да го намерим.

- Огледалото, което ти показва миналото би трябвало да е някъде около статуята. - изрече момичето и я огледа, но нищо такова не забеляза. - Да не би някой вече да ни е изпреварил?

- Направо е било съвсем доброволно, имайки предвид какво е мнението му за вас. - засмя се Катрин на свой ред. - И не се тревожете, ние някога ще си оправим отношенията.

- Никъде не съм казвала, че сте му дали отварата. Да, той я е изпил, но вие сте се възползвали от това и сте го замъкнали в замъка на Клара, където кой знае какво е станало. - извъртя очи Катрин. - Отговорността е и ваша…

- Ние никога не сме били заедно, лейди Камила. - изрече Катрин. - И не трябва ли да се притесняваме от вас? Вие се възползвахте от него, докато е бил под влияние на любовна отвара.

- Дано. Иначе ще излезе така, че съм отишла в безлюдно село с хора, които не спряха да правят секс. - въздъхна Катрин.

- Да, когато съм била там на гости, винаги е било приятно. И е топло. - засмя се Катрин. - Личи си, че мястото има повече живот.

Катрин се засмя. - Нямам здравословен проблем. При вас има нещо, но все едно. - отвърна момичето и се обърна към Арус. - Вярно е, че Еритос все повече затъва, но какво да се прави. Обмислям скоро да си купя вила и да си …

- Наистина не разбирам какво ви харесва в това да спите с различни мъже и жени. - сви рамене Катрин. - Не сте работници в публичен дом.

Катрин се засмя. - Госпожице Камила, вие чувате ли се? За разлика от вас, с Халон не сме толкова... разкрепостени. - изрече момичето.

- Очевидно. Нямаше нужда обаче да слушаме страстните ви дни и нощи. - въздъхна момичето. - Все едно, да излизаме от тук и да намерим онова, за което дойдохме.

Катрин извъртя очи. Тази започваше да я ядосва. - Нищо не си губи с мен. И не, не ме смущава, че други правят секс. Смущава ме, че не ви пука, че споделяте, ако мога така да се изразя, нещо толкова интимно с други. В слу…

Катрин извъртя очи. - Наистина ли секс е всичко, за което мислите? Не ви ли омръзва след толкова много?

- Ще ме прощавате, но определено не е. - изрече Катрин. - Не знам нарочно ли го правихте, но нямаше ли с какво по-интересно да си запълвате времето?

Катрин адски много съжаляваше, че се бе паднала в този отбор. Арус и Камила бяха ужасни.

Катрин също се усмихна чаровно. - В компанията на невероятната лейди Камила ще си в пълна безопасност. - изрече момичето. - Всички ще сме добре, изглежда. Катрин отиде и избра една от спалните, но с ужас установи, че ням…

- Благодаря ви за предложението, но ще откажа. Мисля, че имам достатъчно опит. - изрече Катрин и забеляза, че Халон вече се бе оттеглил.

Катрин въздъхна. - Можете да делите една стая с Арус, лейди Камила. Съмнява ме и двамата да имате против.

Катрин извъртя очи. - Има само две спални. - отвърна пораженчески момичето и се обърна към Камила. - Дейвид е бил с вас не по свое собствено желание. Не спи и с робините си, отдавна се уверих в това. Съмнява ме да се зан…