Търсене

Лилит се телепортира в арената за двубои, записа се за новото събитие и се върна обратно в имението.

Лилит се телепортира в арената за двубои, взе си наградата и се телепортира в имението на Арус. Херцогиня Лилит получава 200 000 злато.

Лилит въздъхна. Явно нищо не се беше случило между Нана и Крисчън. Жената сви рамене и се телепортира обратно в имението на Арус.

"То с тея умения си е цяло чудо, че изобщо си имала избор да искаш нещо.", продължи да се смее Лилит.

Лилит се доближи до спорещите. "Защото искаш да го сватосаш само със себе си.", засмя се жената. "Няма да ти се получи, госпожице Дърво."

Лилит се засмя. Беше настъпала Дървото по мазола. "Аз като ти казвах...", изрече Лилит, смеейки се.

"То отдавна щеше да е спрял, но ти някак го държеше с нещо - я отвари, я магия."

"Честно, не знам каква е причината, в теб няма нищо интересно, нито забавно. Явно най-накрая му е дошъл акъла в главата и решил да прекрати отношенията си с теб.", изрече Лилит и се засмя. "Което е много хубаво, че нещо …

"Надсмиване?", засмя се Лилит. "Скъпа, аз всеки път те предупреждавах, че трябва да работиш над уменията си. Ако го беше направила, любимият ти Крисчън сега нямаше да мачка чаршафите с друга."

"Скрити неща? За какво говориш?", учуди се Лилит.

"Е, тогава как успя да задържиш интереса на Крисчън към теб толкова дълго време?"

Лилит се засмя. "Вече прие ли факта, че за нищо не ставаш? И магиите ти започнаха да губят действието си. Първо се отърва онзи император на Калабрия, сега и Крисчън."

Лилит погледна Крисчън и Нана и отново се изсмя. "То даже вече не те и отразява. И може би така е по-добре, че иначе сигурно инфаркт щеше да получи, когато те види. Че приличаше на съсухрена бабичка, приличаше, ама сега …

"Хм, изглежда, че някак си поумняла. Преди щеше да се разцивриш за това, че си изгубила онова, което си имала."

"И така са си добре.", отвърна Лилит. "Аз като ти казвах, че трябваше да усъвършенстваш уменията си, ти не ме послуша. Сега ще си ревеш за това, което изгуби."

"Теб може би, но твоят любим явно ги харесва.", изсмя се Лилит. "Отиват си, не мислиш ли?"

"Само толкова ли ще кажеш?", засмя се Лилит.

Лилит се изсмя тихо, сетне се доближи до Силиа и си наля чаша червено вино. "Е, госпожице Дърво, какво мислиш за новата изгора на своя любим? Не е ли сладка?"

Лилит дойде на партито и поздрави присъстващите. Отдъхна си, когато видя, че Крисчън и Нана все още ги нямаше. Трябваше да разбере повече за тях и сетне да дразни Силиа с тази информация.

"Дано си прекарате добре.", засмя се Лилит. Лилит реши да си върви.

"Била съм с нея и не беше нищо особено. Просто се чудя на него, как още продължава да я търси и да не е разбрал, че тя за нищо не става."

Лилит сложи ръка на сърцето си. "Божества, бих предпочела да умра пред това да съм съпруга на дърво като нея."

"Просто се опитвам да накарам по някакъв начин госпожица Дърво да се усъвършенства малко, но уви, работата при нея е в едното ухо влиза, от другото излиза.", сви рамене Лилит.

"Разбира се, че ще го накараш да се чувства добре.", усмихна се Лилит. "Съмнява ме да си по-зле от госпожица Дърво тук."

"Разбира се. Жалко, че не си като Арус, че да споделяш повече за тези неща.", въздъхна Лилит. "Дано си прекарваш с нея по-добре, отколкото с госпожица Дърво."