Търсене

"Дано си прекарате добре.", засмя се Лилит. Лилит реши да си върви.

"Била съм с нея и не беше нищо особено. Просто се чудя на него, как още продължава да я търси и да не е разбрал, че тя за нищо не става."

Лилит сложи ръка на сърцето си. "Божества, бих предпочела да умра пред това да съм съпруга на дърво като нея."

"Просто се опитвам да накарам по някакъв начин госпожица Дърво да се усъвършенства малко, но уви, работата при нея е в едното ухо влиза, от другото излиза.", сви рамене Лилит.

"Разбира се, че ще го накараш да се чувства добре.", усмихна се Лилит. "Съмнява ме да си по-зле от госпожица Дърво тук."

"Разбира се. Жалко, че не си като Арус, че да споделяш повече за тези неща.", въздъхна Лилит. "Дано си прекарваш с нея по-добре, отколкото с госпожица Дърво."

"Но разбира се.", изрече Лилит. "Навярно искаш отново да си с тази прелестна жена, а аз ви задържам, моя грешка."

"Не мисля и че си заслужава да имаш. Дървото не би се променило.", засмя се Лилит.

"Нищо. Просто се надявам някои хора да си вземат поука и да помислят малко за себе си, но уви, няма да се случи.", отвърна Лилит и с пръст посочи Силиа.

"Не разбирам какво толкова харесваш в госпожица Дърво, но все едно.", изрече Лилит. "С тази жена не изглеждате никак зле."

"От госпожица Дърво, но и това не правиш. Дано поне наистина да си разбрал, че тя е просто загуба на време."

"Това е добър начин да покажеш благодарност, признавам.", изрече Лилит и се обърна към Крисчън. "И хареса ли ти? Може да се каже, че Линг Фей също ти се отблагодари по подобен начин, задето пощади живота ѝ."

"Такава си е.", изрече Лилит. "Също е и пълно дърво в леглото, което много ме кара да се чудя какво намира Крисчън в нея."

"Няма от какво да се срамуваш. Тук доста често се обсъждат подобни неща.", изрече Лилит. "Пък и честно казано, по-добре е да си с Крисчън по-често. Може би така най-сетне ще му дойде акълът в главата, че Силиа за нищо не…

"Не разбирам защо толкова държиш да поддържаш фантазиите ѝ, че става за нещо.", изрече Лилит. "Ясно е, че вече и на теб ти омръзва от нея." Лилит чу думите на Нана и погледна към Силиа, сетне се изсмя. "Нека си гледа и д…

Лилит се засмя. "Съжалявам, но Силиа попадна във всяка една от категориите, които спомена. Да не говорим какво дърво е, но все едно.", изрече жената. "Поне си намерил някоя доста по-красива, предполагам и по-добра от нея…

Лилит се засмя. "Уау, значи било вярно.", изрече жената. "И чакай малко. Щом аз и Далия сме досадни и психически нестабилни, как така Силиа не попада в тази категория? Тя е далеч по-зле от нас."

Лилит въздъхна. "Ще кажеш, че кой знае какво съм попитала."

"Добре, не разбирам особено добре вида ви още.", изрече Лилит и тихо се засмя. "Не виждам от какво се срамуваш. Надали ще бъде нещо, което ще ме учуди толкова."

Лилит сви рамене. "Мислех, че сте безсмъртни, но добре, моя грешка.", изрече жената. "И поискал ли е нещо до сега?"

Лилит се засмя. "Извинявай, че така любопитствам, но съм си такава. Ще свикнеш, ако решиш да останеш.", изрече жената. "И каква е тази благодарност, ако не е тайна?"

"О? Какво прави тя, за да се чувстваш прекрасно?", полюбопитства Лилит.

"Щеше ми се да е истина, но имате общо, макар и само сексуално.", изрече Лилит. "Добре ли си? Държиш се малко странно."

"Само ти не я намираш за такова.", изрече Лилит. "Относно отношенията ти с другите, може и да няма общо, стига да не са с жени, нали. Знаем я, че не желае да те дели."

"Добреее, шегуваш се.", засмя се отново Лилит. "За Силиа говоря. Намери ли си по-добра от нея?"