Търсене

"Да си вървим тогава.", изрече Лилит и бе готова да ги последва.

"Имаме общи интереси, но не сме близки. Не сме се засичали толкова често, че да се опознаем.", отвърна Лилит.

"Може би, но чак толкова? Едва ли една жена би могла да разори цяло кралство."

"Дори не мога да кажа какви са проблемите ѝ. Отстрани изглежда така, сякаш нехае за ситуацията, но от друга страна, Еритос не изглежда като плодородно кралство. Вероятно не може да предложи нещо читаво, което да ѝ спечел…

Лилит сви рамене. "Не сме тръгнали да си вървим, макар и Еритос да не изглежда като добро място за живеене вече.", въздъхна жената.

"Със заминаването ѝ изглежда това ще остане неразгадано.", отвърна Лилит. "Не знам защо се косиш толкова, че няма да живее тук повече. С нищо позитивно не е повлияла на никого."

"Ако изобщо съществува такава.", отвърна замислено Лилит.

"Интересува ли те толкова изобщо?", изрече Лилит и отпи от виното си.

Лилит на свой ред се засмя. "Ако си забелязал, а няма как да не си, враговете ѝ са много по-силни от нея. Нищо не може да им направи, колкото и да се тръшка. Затова е решила да си ходи. Прав ѝ път, не мисля че толкова би…

Лилит се засмя. "Аз не съм от тук, съжалявам. И как да не е вярно? Който да посмее да каже нещо, което не ѝ харесва и вече ѝ е враг."

"На нея не ѝ се удават социални отношения, затова не виждам нищо нередно в решението ѝ.", сви рамене Лилит.

Лилит отново се доближи до Крисчън. "Не разбирам защо толкова те интересува къде ще живее госпожица Дърво."

Лилит се доближи до Крисчън и Силиа. "Защо се опитваш да я разубеждаваш? Остави я да си живее там като затворница и толкова."

Лилит си наля чаша вино от това, което Арус донесе. Явно по тези партита така щеше да бъде.

Лилит се телепортира в покрайнините и поздрави присъстващите. От масата с алкохол се носеше неприятна миризма и жената въздъхна.