Търсене

- Труп? Какъв труп? - изрече Дейвид. Тази съвсем изчатка.

Дейвид извъртя очи. - Разбира се. - изрече той. Стигнаха до малък ручей и Дейвид седна край него. - Водата изглежда добре.

Дейвид не знаеше какво да каже. - Не познавам Мередит, нито работя за нея, но е ваша работа дали ще ми вярвате или не.

- Разбирам ви, но аз не ви познавам, защо ми е да ви наранявам? - въздъхна Дейвид. - Далеч не желая да ви сторя зло.

- Благодаря ви, че ни послушахте, госпожице Нерея. - усмихна се Дейвид.

- Госпожице Нерея, колкото е забавно, толкова е и опасно. - изрече Дейвид. - Ако земята е близо, може и да скочите, но ако не е, ще се нараните, даже може и да умрете.

Дейвид се усмихна бегло. - Не мисля да ви нападам, не мисля че и бих могъл да ви надвия. - изрече той и вдигна ръце. - Не нося оръжие, нито мога да се бия. Просто не желая да се нараните или да нараните някого от нас без…

- Извинявайте, сбъркахме. "Божества, защо все ме наказвате с някакви ненормалници?", помисли си Дейвид. - Госпожице Нерея, приберете камата си.

- Евдемия, не я предизвиквай. - изрече Дейвид. - Госпожице Нерея, никой тук не желае да ви нарани, повярвайте ми.

- Не познаваме Мередит, госпожице. - изрече Дейвид все още с протегната ръка. - Ние сме от Еритос, вие и госпожица Делина сте заедно с нас, за да разгледаме тази гора.

- Евдемия е права. - изрече Дейвид и протегна ръка към Нерея. - Дайте ми кинжала, не искаме да се нараните.

- Ще трябва да я наблюдаваме и да ѝ попречим да се самоубие някъде. - въздъхна Дейвид.

- Дано не си помисли да прави нещо глупаво. - въздъхна Дейвид. Не можеше ли да има поне един спокоен ден в компанията на луди?

Дейвид дойде и зачака Евдемия и странните им съотборнички.

Дейвид кимна и тръгна заедно с Евдемия.

- Аз съм съгласен. Можем да дойдем и друг път. - отвърна Дейвид.

- Мисля, че не приема. - отвърна Дейвид. - Най-скъпите куртизанки тук работят за пет хиляди.

- Не виждам от какво да се притеснявам. Не смятам да ползвам услугите ѝ. - сви рамене Дейвид.

- И аз не знам много за нея, не съм сигурен и че искам да знам. - отвърна Дейвид.

Дейвид въздъхна. - Може би е, не знам. По едно време беше решила да изкарва пари в Еритос, но няма да ѝ се получи. Дори и богатите ни съграждани не са по джоба ѝ.

- Честно казано, напоследък не ми изглежда да излизат заедно. - сви рамене Дейвид. - Крисчън често се мъкне с една лисица на име Нана, Силиа не е особено доволна от факта, но не е и като да може да направи нещо по въпрос…

- Не е лош човек, просто страда твърде много. - отвърна Дейвид. - Мога само да ѝ пожелая да намери мястото си един ден.

- Не е безобидно, разбира се. Не мога да кажа обаче какво става с нея, не съм ѝ изобщо близък. - отвърна Дейвид. - Мога само да се радвам, че Силиа не успя да затъне твърде много.

- И аз не съм я виждал от доста време по партитата. - сви рамене Дейвид. - Изглежда темата с опиума дълбоко засяга Евдемия.

- Вината не е ваша. - отвърна Дейвид. - И без това изглежда като да нямаме какво да правим.