Търсене

- Извинете, но не знам дали ме разбирате. Нали ви казах, че не искам да бъда обслужван? - повтори Дейвид отново. - Просто попаднах тук и трябва да постоя малко, за да изпълня нужното за събитието.

- Не визирам вас в публичния дом, а като цяло жителите на това място. - въздъхна Дейвид. - Честно казано, не срещнах един що годе нормален.

- За нищо, всъщност. - въздъхна Дейвид. - За съжаление и тук сте доста изтрещели, точно като лудите животни от Еритос.

- Вие не ме ли чухте? Преди малко ви казах, че не съм дошъл да ме обслужват. - изрече Дейвид. Само това му липсваше и лудата Катрин още повече щеше да се настърви. - Не ми трябват излишни проблеми на главата.

- Мислех си за езеро, но очевидно такива неща тук няма, та явно проклетото нещо намира публичен дом за най-близко до езеро. - изсумтя Дейвид. - Така и така съм дошъл... поне да поговоря с някого.

Дейвид въздъхна. - Не съм дошъл тук, за да бъда обслужван. - отвърна мъжът. - Исках да се телепортирам на съвсем различно място във Валдора.

Дейвид използва камъка си за телепортиране и се изненада къде попадна. Не беше пожелал да попадне в привидно публичен дом. Мъжът въздъхна, нямаше никаква представа какво щеше да прави тук.

Дейвид едва потисна желанието да избърше рамото си. - Ще видя какво мога да направя, когато видя Лилит. - изрече мъжът. - Ще вървя. Той извади кристала си за телепортация и се върна в Еритос.

- Добре. - измърмори Дейвид. Нямаше никакво намерение да казва каквото и да е на Лилит. Все още се чудеше как не го беше закачила и него.

- Цялата ѝ история с Конър е един отвратителен лош късмет. - въздъхна Дейвид. - То като гледам не само с него, но все едно. Другите животни поне са търпими до някаква степен.

Дейвид се плесна по челото. - Е, за нея ще предположа, че е по-добре, че Силиа е хипогриф. - отвърна мъжът. - Не мога да кажа със сигурност, нашата изглежда с доста лош късмет.

Дейвид се зачуди. - Тук също има жена, която се казва Силиа? Дано не е лисица, моята позната доста би се вбесила. - засмя се мъжът.

- Не е моя работа да го обсъждам, но все ужасни работи. Горката Силиа едва се отърва от него и то не напълно. - въздъхна Дейвид.

- И да му кажем, няма да стане. Пак ще прави каквото си поиска. Конър е един отвратитеелен тъмен елф. Една позната доста си изпати от него.

- Доста по-добро от това тук. Като изключим индивиди като Каво, Конър и Лилит, може да се нарече почти перфектно.

Дейвид вирна вежда. - Не виждам как даването на патка ще опрости нещата. Даже би ги направило по-лоши. Това звучи като пълна подигравка.

- Защото е луда и не е свикнала на откази. Възползва се от моя позната, която нямаше интерес към нея или към която и да е жена, сетне я изнасили.

- Лилит е всичко, не и страхотна. - изрече Дейвид. - Няма нищо страхотно в това да изнасилваш хора, да се бъркаш в чуждите животи и да говориш пълни небивалици за други.

- Не сме скръндзи. Никой не е толкова близък с Лилит, ако я видим преди да е дошла, все някой ще ѝ каже. - сви рамене Дейвид. - Не знам какво разбираш под нормални създания. Човеците, елфите и лисиците също са нормални.

- Те я пазят? - учуди се Дейвид. - Лилит се казва. Като я знам каква е, сигурно ще се домъкне отново.

Дейвид се засмя. Беше му странно да повярва, че Лилит би спала с този, но тя си беше достатъчно луда, че да спи с Каво, та кой беше той да я съди? - Тая явно съвсем си е изгубила ума. - изрече мъжът. - Не че ме учудва де…

Дейвид тежко въздъхна. - За съжаление. Защо питаш?

Дейвид се обърна да види кой му говори и едва не повърна. Ето този вече приличаше на истинско животно. - Аз съм Дейвид от Еритос. Дойдох да посетя Валдора отново.

Дейвид се телепортира отново във Валдора, но този път очевидно бе в гора. Мъжът сви рамене, надяваше се да попадне на сговорчиви създания.

- Възможно, но мисля, че ще пропусна. - изрече Дейвид. - Е, ще вървя. Ще посетя Грознолес, надявам се. Дейвид си взе довиждане с дракона и се телепортира обратно в Еритос.