Търсене

Дейвид кимна и последва Евдемия.

Дейвид стана от мястото си. - По-добре е да си вървим. - изрече мъжът.

Дейвид се изсмя. - Ако бях малко по-луд, щях да кажа нещо, но ще си замълча. - изрече мъжът. - Не мисля, че има какво друго да се прави.

- Ще дойдат и по-добри времена. - въздъхна Дейвид.

Дейвид сбърчи вежди. - И защо мислите така?

- Справяме се. - изрече Дейвид.

- Не мисля да рискувам живота си, убивайки хора. Има си и други начини за печелене на злато.

- Не виждам защо да убивам хора. Предлагате ми да стана наемен убиец? - засмя се Дейвид.

- Не съм убиец. - изрече Дейвид.

- Жертвата ми? - учуди се Дейвид. - Госпожице Нерея, никого не съм убивал.

- Труп? Какъв труп? - изрече Дейвид. Тази съвсем изчатка.

Дейвид извъртя очи. - Разбира се. - изрече той. Стигнаха до малък ручей и Дейвид седна край него. - Водата изглежда добре.

Дейвид не знаеше какво да каже. - Не познавам Мередит, нито работя за нея, но е ваша работа дали ще ми вярвате или не.

- Разбирам ви, но аз не ви познавам, защо ми е да ви наранявам? - въздъхна Дейвид. - Далеч не желая да ви сторя зло.

- Благодаря ви, че ни послушахте, госпожице Нерея. - усмихна се Дейвид.

- Госпожице Нерея, колкото е забавно, толкова е и опасно. - изрече Дейвид. - Ако земята е близо, може и да скочите, но ако не е, ще се нараните, даже може и да умрете.

Дейвид се усмихна бегло. - Не мисля да ви нападам, не мисля че и бих могъл да ви надвия. - изрече той и вдигна ръце. - Не нося оръжие, нито мога да се бия. Просто не желая да се нараните или да нараните някого от нас без…

- Извинявайте, сбъркахме. "Божества, защо все ме наказвате с някакви ненормалници?", помисли си Дейвид. - Госпожице Нерея, приберете камата си.

- Евдемия, не я предизвиквай. - изрече Дейвид. - Госпожице Нерея, никой тук не желае да ви нарани, повярвайте ми.

- Не познаваме Мередит, госпожице. - изрече Дейвид все още с протегната ръка. - Ние сме от Еритос, вие и госпожица Делина сте заедно с нас, за да разгледаме тази гора.

- Евдемия е права. - изрече Дейвид и протегна ръка към Нерея. - Дайте ми кинжала, не искаме да се нараните.

- Ще трябва да я наблюдаваме и да ѝ попречим да се самоубие някъде. - въздъхна Дейвид.

- Дано не си помисли да прави нещо глупаво. - въздъхна Дейвид. Не можеше ли да има поне един спокоен ден в компанията на луди?

Дейвид дойде и зачака Евдемия и странните им съотборнички.

Дейвид кимна и тръгна заедно с Евдемия.