Търсене

Дейвид си тръгна.

Дейвид въздъхна. - Защото не е особено редно да си изясняваме отношенията по подобен начин. По-добре да седнем и да поговорим.

- Срещата може да се състои.

Дейвид въздъхна и се обърна към Катрин. - Съжалявам, че те изложих пред присъстващите. Ще ти се реванширам.

- Няма нужда. - намеси се Дейвид. - Каво като иска да я опита.

- Оценявам опита ти. - усмихна се Дейвид. - Не знам дали се опитваш да се научиш сама или някой ти помага.

- Не. - отвърна Дейвид. Надяваше се езикът му да не се разяде от всичката тази сол. - Ужасна е, но благодаря за опита.

Дейвид въздъхна. - Дано вкусът е по-добър от визията. - изрече мъжът и заграби от салатата. Веднага след като пое хапката в устата си, езикът му започна да пари от всичката сол. Катрин солта от морето ли бе сложила тук? …

Дейвид отново погледна салатата. Катрин сериозна ли беше? - Много ме интересува как си оцеляла сама без робите си, Катрин. - изрече той. - Честно казано, страх ме е да го опитам това.

- А, значи не се шегуваш? - усмивката на Дейвид замръзна и той въздъхна. - Виж, Катрин, ако си решила да ме тровиш, просто кажи.

Дейвид погледна към салатата и премигна няколко пъти. Катрин се шегуваше. - Добре, къде е истинската? - засмя се той.

Дейвид все повече се притесняваше от ястието на Катрин. Надяваше се да е сбъркал за нея и тя наистина да надмине ниските му очаквания.

- Бих го нарекъл мотивиращо. Може би това ще я накара да се усъвършенства и да не е такова бедствие в кухнята.

Дейвид сви рамене. - Защото това ще отговори на въпроса ми колко отчаяно би искала да е с мен, предполагам. - отвърна той.

Дейвид кимна. Не виждаше особено добре какво вършеше Катрин сега. - Честно казано, ще е чудо да оцелея след тази уникална вечеря. Явно имам смъртно желание без дори да желая смъртта си все още.

Дейвид приближи Елвира. - От скалата от едно до десет, колко ѝ даваш? - посочи Катрин с брадичка.

Дейвид въздъхна. Трябваше да си намери някой, който да опита салатата преди него. Определено не му се умираше все още.

- Може да започнеш. Предполагам колкото по-рано, толкова по-добре. - сви рамене Дейвид.

Дейвид дойде и си отдъхна, когато видя, че Катрин я няма. Разбира се, тя сигурно щеше да дойде. Мъжът ужасно много съжаляваше, че я накара да сготви нещо, но знаеше какъв ще бъде резултатът.