Търсене

- Шибаняци! - извика Аджакс. Трябваше да помисли какво да стори. Хенар нямаше да го смени просто така. Никой нямаше да му вземе силите, те си бяха негови. - Аз ако не ви прецакам всичките, Аджакс да не се казвам. - закан…

- Не, но ще умра така или иначе. Аз ще реша кога ще стане това. - изрече Аджакс. - Сега се махай от дома ми, защото може и да са ми заключени силите, но все още знам как да убивам богове.

- Казах ти да се махаш от дома ми. Ще си ходя както си искам. - изсумтя Аджакс и скръсти ръце. - Върви се прибери в Ефос и кажи на Хенар да си навре пенис в задника. Няма да му се получи номера!

- Как да не е?! - кресна Аджакс и треперещото му от гняв тяло накара пениса му да "подскочи". - Ако го направя, означава да се съглася с глупостите на Хенар, а това никога няма да се случи! Щом силите ми са си в мен, но …

- Да се извиня? Искате твърде много от мен! - извика Аджакс. - Онзи дъртак трябва да се извинява, не аз. Не знам как му харесва да живее заедно с онези зли божества. Аз бях в правото си.

Аджакс побесня. Как смееше онзи проклетник да стори подобно нещо? - Значи нищо ми няма. Силите ми са в мен и мога да ги използвам, както си искам. - изсмя се богът на войната.

Аджакс сбръчка вежди. - Вместо да сменяте мен, трябва да смените този луд! - кресна Аджакс. - Нали ми ги взе, какво повече иска?

Аджакс скръсти ръце. - И защо да се явявам там? Какво повече иска Хенар от мен? Аз ли трябва да избера глупакът, който да заеме мястото ми? Няма да стане!

- Всички живеем в небесата. Трябва да прекарваш повече време там, отколкото във водата. - отвърна Аджакс, сетне сви рамене. - Аз съм сам в дома си, ще ходя както пожелая. Казвай за какво си дошъл.

Аджакс за момент се стресна. Не очакваше натрапници в дома си. Богът бе готов да убие този, който влезе, но се обърна и видя човешката форма на Арзай. - Ти пък как ме намери? - учудено попита богът на войната.

На Аджакс вече му беше скучно. Искаше да води битки с проклетите богове на злото, но уви, трябваше да живее като мизерник. Богът се разхождаше чисто гол из замъка си, нямаше от какво да се притеснява, никой не можеше да …

Аджакс просто се понесе във въздуха и скоро се изгуби от погледа на останалите.

- Не би го направил. - изсумтя Аджакс. - Няма да намери друг като мен, колкото и да търси. Дъртият козел просто се прави на интересен, ама няма да му се получи.

Аджакс скръсти ръце. - Нещо на главата ти ли падна като идваше насам? Никакъв шанс да се извиня на онзи дърт козел! - изсумтя богът.

Аджакс се домъкна на това странно събиране, тъй като се намираше под небесния му замък. Богът на войната не поздрави никого от тези хора.

Аджакс си тръгна от това парти без да каже нищо.

- Ще го явя аз този дъртак. - измърмори богът на войната. - Явно няма намерение да ми върне силите, проклетникът.

- И аз не знам, но ето ни тук. - отвърна Аджакс и дочу думите на Силиа. - Да се извиня?! Аз? Никакъв шанс!

- Абсолютно не. Просто се пребори за живота си в утробата на майка си. Падна се на нея да е трето дете в поколения само с по две. - отвърна богът. - Първият Фингел сам си го направи с това нелепо проклятие.

- Това си го знаем. Въпреки това обаче, трябва да сме ѝ благодарни - възроди Дракона на Дъгата, дракони отново могат да се заселват в Ефос, както си е било преди хилядолетие. - изрече Аджакс.

- Е, разбира се, няма как обикновен човек да извърши толкова жертвоприношения колкото и добър боец да е. - изрече Аджакс. - Важна е бройката, а не как се е стигнало до нея.

- За единия път знам, че беше войната, в която си върна отнетото преди години. - отвърна Аджакс. - Вторият път обаче и аз не го разбирам. Дори и боговете бяха възмутени. Знаем, че е изравнила цяло кралство със земята. Ве…

Аджакс въздъхна. - Не го прави особено често, трябва да призная. На два пъти обаче получих доста приношения от нея, което беше добре.

Аджакс се засмя. - От векове не съм имал толкова отдаден вярващ в мен човек. Силиа е смотана, но чудесно се справя с жертвоприношенията. - отвърна богът.

- Имаш право, но честно казано, на повечето не им пука особено. - изрече Аджакс.