Търсене
104 поста от Аджакс
- За там не мога да кажа. - отвърна мъжът и реши да си върви.
Аджакс въздъхна. Тия по тея земи явно по друг начин разбираха нещата. - Все едно. Щом толкова не я харесваш, ще се надявам да не разкажеш на никого. Нямам намерения да ѝ слушам мрънкането, докато стигне края.
- Расата ми? Не мисля, че имаме такава. Боговете раса ли са? - Аджакс недоумяваше наистина. - Не ме засяга каква ще бъде. Върши ли си задълженията като моя поклонничка? Да.
- Шанс винаги има. Умират и се възрождават, ако се уредят.
- Избързах. За умирането ще умре. Ако всичко мине както трябва, ще се върне, ако не... ще си остане мъртва. - сви рамене Аджакс. Всичко зависеше от Венара и колко гневна му беше.
- Защото Хенар си позволи да ме изгони! Да я харесваме? Не точно всички. Благодарни ли сме? Да. Хенар и Драконът на Дъгата гледат по-специално на нея. От друга страна, Хенар никога няма да прекрачи принципите си да превъ…
- Направи го, затова сме тук. Проклятието беше разбито, Драконът на Дъгата отново стана Създателя на всичко. - отвърна Аджакс. - Пък и тя е човек. Това, че във вените ѝ тече незначително количество божествена кръв не я п…
- Те винаги са. Произлиза от най-древния род по нашите земи. Драконът на Дъгата създаде първия Фингел да е негов Избранник в света на човеците. - отвърна Аджакс. - Разбира се, Фингел попи и лошото у хората и се обърна ср…
Аджакс вирна вежда. - Такива се "раждаме". Хенар, Върховният, ни създава. Напътстваме човеците, не, по-скоро само рода Фингел какво да правят. Обвързани сме с проклятия, но се научихме да се спогаждаме.
- А аз не знам какво е Долината на Кошмарите. Ефос е най-простото обяснение от къде идвам. - сви рамене мъжът. - Смъртни? Зависи как разбираш това значение.
Аджакс въздъхна. Вече можеха да се месят колкото искат. - Още ли ще се спотайваш там? - обърна се той към мястото, където се бе скрила Нана.
- Останалото ще зависи от Венара, когато се срещнат в Отвъдното. - изрече Аджакс. - Сега вече мога ли да си ходя, за да се ширя гол в замъка си, или още ще ми надуваш главата с мелодрамите си?
Аджакс се засмя. - Да ти приличам на ходещо благородство? Аз искам да ускоря процеса, той за забавяне ще ми говори. Не си струва да ѝ помагаш, няма да промениш случващото се, само ще удължиш агонията.
- Това не ме интересува особено. Интересува ме само какво ще стане с нея след като умре.
- За да мрънка и да иска да го махна? Няма да стане. И без това, ако извадя ядрото ще умре. - отвърна мъжът и усети странна енергия. Някъде наблизо имаше нещо, което не беше човек, но не го притесняваше особено. - Процес…
Аджакс скръсти ръце. - Да не ме беше гонил. - отвърна той. - И стига си мрънкал. За целите си използвам мой обект, не твоя.
- Ядрото ще покварява душата ѝ известно време, докато накрая не умре. Аз нищо не правя, само чакам. - сви рамене богът на войната.
Аджакс се изсмя. - Малко закъсня. Дадох ѝ ядрото. Обаче си прав за едно - още е жива, чак е чудно. - отвърна Аджакс. - Явно енергията в него не е толкова силна.
Аджакс присви очи. - Продължавай да бълваш тия небивалици, някой съвсем грешно ще разбере нещата. - отвърна богът на войната и продължи да обикаля поляната. - Е, какво искаш пак?
Аджакс и Арзай дойдоха до покрайнините. - И не искаш да водим тоя разговор в замъка ми, защото...?
Аджакс се изсмя тихо. - Сякаш съм. - изрече той. Рядко минаваше ден, в който да не мисли за нея и да не съжалява за избора си. Смяташе, че чувствата са слабост и не отиват на такива като тях. Грешеше.
Аджакс изсумтя. - Хенар я унищожи. Венара... не беше най-добрата. Преди Хенар да направи боговете да са богове на общи названия, всяко нещо отделно си имаше бог. Бог на морето, бог на океаните, бог на реките, бог на трев…
Очите на Аджакс се разшириха. Как бе узнала това? Никога не е споделял подобни неща пред Венара. - Как разбра?