Търсене

Крисчън не можеше да повярва на какво стана свидетел току-що. - Видя ли това? - обърна се той към лисицата.

Крисчън въздъхна още по-тежко. - В такъв случай, просто наблюдавай корабите и ми кажи, ако видиш промяна. - това трябваше да е достатъчно лесно за лисицата.

Наемният убиец въздъхна. Не можеше да се разчита на Нана за абсолютно нищо. - Изглежда няма да се разберем. Ще пазим корабите до събирането. Поне напиши поканите.

Крисчън изцъка с език, осъзнавайки, че нито Далия, нито частният кораб на Арус са при останалите. Сега трябваше да плаща от джоба си злато за пътуване. - Сигурен съм, че Арус ще те компенсира. - отвърна той, обръщайки се…

- Уверен съм, че милейди Марибел няма да дойде тук. - отвърна Крисчън. - Плюс това от всички ни, ти познаваш Еритос най-добре. Все пак и приятелката ти Юки е тук, ако случайно имаш нужда от подкрепа в пазенето.

- Не мисля, че милейди Марибел би имала път точно към пристанището. Не е ли просто бедна старица, както двете твърдите, че повечето жители на Еритос са?

Крисчън се засмя. - От нас тримата тук, най-малко от теб бих очаквал да пазиш корабите, Далия. - отвърна той. - Но след като уредих всичко с пристанищата, смятам че е редно все пак някоя от вас да ги пази до деня на съби…

- Нищо, не ѝ обръщай внимание. - махна с ръка Крисчън. - Корабите ще пристигнат следобяд, така че просто ще трябва да се погрижим никой да не ги нападне до края на седмицата.

- Интересно тогава защо не вярваш на мен, когато кажа, че не се подигравам с теб. - с престорена тъга в гласа отвърна Крисчън. - Дълбоко наранен съм от този двоен стандарт.

- Възможно е и да е, но Арус в никакъв случай не би се съгласил да финансира подобно... хоби. - засмя се Крисчън.

Крисчън хвърли невярващ поглед на Нана. - Тъкмо, когато си помислих, че съм чул всичко, което си способна да изречеш, мисловната ти дейност отново успя да ме изненада. Или по-скоро липсата ѝ. - сухо отвърна той.

- Арус е решил да докара в Еритос три кораба с храни и напитки, отделно от това въпреки най-искрения ми съвет да не го прави, е решил да покани и някакъв нов алхимик, работещ под опеката на Ивет. Преди време бил живял в …

Крисчън реши да прекрати нелепия разговор, тъй като ако веднъж започнеха, още дълго нямаше да спрат. - Стига, дами, умолявам ви. - усмихна се той. - Арус ни изпрати тук с цел.

Крисчън въздъхна. Предполагаше, че каквото и да е намислил Арус, вероятно всичките негативи от действията му, щяха да рефлектират върху него.

Крисчън за пореден път тази вечер се плесна по челото. Ако това парти щеше да бъде лесно за организация, Арус никога нямаше да си помисли да преотстъпи "честта" на него. Вероятно пак беше измислил нещо. - А аз не съм съг…

- Защо се налага и аз да участвам в това? Не съм по тези работи, както знаеш. Предпочитам да присъствам на приеми, не да ги организирам.

Крисчън изгледа Арус из-под вежда, но не отговори.

- Бил съм и в двете ситуации и определено бих поспорил относно това. - отвърна Крисчън.

- Беше просто шега. Нито за момент не си била в опасност там. - невъзмутимо отвърна Крисчън.

- Имах най-доброто намерение да ти платя. - отвърна Крисчън. - След това ти обаче по някаква причина сметна за нужно да споделиш за случилото се с други.

- Честно казано, предупредих те, че е ужасно място. - невъзмутимо отвърна Крисчън.

- Това го знаехме още от таверната и разговора с Орландо. - отвърна Крисчън. - Така или иначе е въпрос на време, би било по-лесно, ако Арабела желаеше да разкрие клиентите си, но предполагам, че бизнес като нейния оцеляв…

Крисчън се плесна по челото. - Помогна ми с разкриването на извършителя. - отвърна той. - Трябва да призная обаче, че не беше от особена помощ, дори и с ходенето в Шиера.

Крисчън не можеше да повярва на думите, излизащи от устата на Нана. - Ако беше сторила и половината от нещата, които ти "нареждах", сега нямаше да водим подобен разговор. Уви. - отвърна мъжът.

Крисчън въздъхна тежко.