Търсене

Крисчън се втурна и с известни усилия успя да изтръгне перото от ръката на жената, внимавайки да не се пореже на него. - Какво е това нещо?! - възкликна удивено той.

- Някой има ли представа какво би могло да бъде това нещо? - Крисчън хвърли поглед към Нана. - Не е ли вашият вид доста заинтересован от подобни предмети?

Внезапният ентусиазъм на Нана навя подозрения в ума на наемния убиец. - Не се ли притесняваше до съвсем скоро, че всичко това е мой план, за да те нараня? - засмя се той. - От къде дойде това внезапно желание за приключе…

- Налага се да е така, в името на спокойствието на всички ни. - с насмешка отвърна Крисчън. - Не съм сигурен доколко уменията на другите са съпоставими с тези на Юки, но определено не бих желал да съм в полезрението ѝ от…

- Само аз и Елвира ли сме загрижени за ситуацията, в която се намираме? - с насмешка попита Крисчън. - Не съм сигурен за публичния дом във Валдора и възможностите, които предлага за талантливи лисици, но тук определено н…

Крисчън не беше сигурен къде точно около него са трите жени. - Някоя от вас разпознава ли какво казват? Каквото и да е, този език е чужд за мен. Вероятно Серена би ни била полезна тук, уви... - въздъхна мъжът.

Колкото по-навътре влизаха, толкова по-трудно ставаше и за Крисчън да се ориентира, въпреки доброто си зрение. - Повярвай ми, ако имах намерение да правя нещо подобно, нямаше да избера място, където аз самият няма да те …

- Бих поспорил, че вината е предимно твоя. - невъзмутимо отвърна Крисчън и последва Елвира.

Крисчън повдигна вежда. - Силиа, повярвай ми, казваш го само защото имаме късмета да не е тук. Нищо от това, което ни се случи не бих могъл да определя като забавно. Освен може би писмото. - Крисчън се изсмя сам на себе …

Крисчън се приближи до Нана. - Никой тук не те напада, нека просто се придържаме към изпълнението на това пътешествие. Не искам опита ми с коняря Каво да се повтаря. - мъжът се обърна към Елвира. - Бихме могли да провери…

Крисчън се засмя тихо, внимавайки да не привлече вниманието на каращите се Силиа и Нана. - Обмислям да ти помогна в това начинание. - отвърна той.

Крисчън въздъхна за пореден път и забеляза също толкова изтощеното изражение на Елвира. Това пътешествие щеше да бъде... трудно.

- Никога не съм твърдял каквото и да било. - невъзмутимо отвърна Крисчън. - Единствено те уверих, че нямам намерение да те убивам. Не съм способен да отговарям за постъпките на другите. Възможно ли би било да спреш с тов…

Крисчън се измори от нелепата свада, която Нана изглежда подклаждаше. - Престани. Нека просто последваме дамите от Еритос. Те познават това място много по-добре от нас така или иначе. - сухо отвърна той.

Крисчън въздъхна. - Елвира е права. За добро или лошо, се налага да си съдействаме, би било добре да запазвате добрия тон.

Крисчън повдигна вежда. - Нима? Единственото, което чух е да те наричат страхотна. Не би ли следвало подобен комплимент да те радва?

Крисчън дойде на уреченото място. Този път се постара да запомни за какво се записва, заедно с Арус, но нямаше представа с кого ще му се наложи да си партнира. Наемният убиец се надяваше да не среща отново онзи коняр. Не…

Крисчън беше дошъл с Далия, за да оставят хамстерите обратно в Еритос. - Заповядайте, направих каквото можах, надявам се всичко с това мъниче да е наред. - усмихна се мъжът, подавайки клетката с животното на един от служ…

Крисчън не беше сигурен какво повече може да стори за този хамстер. Беше го нахранил и днес, но животното продължаваше да отказва да му позволи дори да го докосне. - Разбирам те донякъде, предполагам. Аз бих бил в подобн…

Крисчън въздъхна и отново остави клетката на писалището. - Няма да умираш, нали приятелче? - засмя се той. - Ако вземеш да умреш, няма да видя края на подигравките ѝ. Чакай тук. Мъжът слезе до кухнята, за да вземе зеленч…

- Да ни помагаш? - учудено повдигна вежда Крисчън. - Не смятам, че имаме нужда от помощ, или че каквото и да било се случва между нас.

Крисчън се изсмя с глас. - Защо да няма надежда за мен, какво ми е? Аз съм си все същия, а Силиа и аз напоследък не си говорим много, както забелязваш. Вероятно за нея аз съм "скучната персона".

- Еднакви характери. - засмя се Крисчън. - Ще се радвам да видя това, изглежда ще е интересна задача.

Крисчън завъртя клетката наляво-надясно и огледа хамстера. - Нещо не го виждам. Не ми прилича твърде много на Силиа. Може би само ето тук. - той посочи с пръст светло петно от козината на животното. - Нейният цвят на кос…

- Нана е убедена, че ще я спасиш от... мен и заплахите ми. - подигравателно отвърна Крисчън. - Няма нужда да се притесняваш за хамстера, аз за разлика от теб съм психически стабилен, нищо няма да му стане.