Търсене
3053 поста от Крисчън
- Защото се меси там, където не му е работата. - сви рамене чернокосият мъж.
- В момента Арус ми е по-черен, ако е толкова наложително да следиш настроенията ми. - подигравателно отвърна Крисчън.
Крисчън направи гримаса. - Лилит, това което казваш е отвратително. Наистина не знам как ти се струва като нещо нормално това да се надяваш някой да бъде посинен.
Крисчън се обърна към Лилит. - Не, за огромно щастие не срещнахме сини дървета. - подигравателно отвърна той. - В компанията на коняря това си е същинско постижение.
Крисчън потупа Дейвид по рамото. - Така е, ти дори имаше честта да разговаряш насаме с коняря. Съчувствам ти.
Наемният убиец въздъхна. - Определено животът ми няма да е същия след това невероятно приключение. - кимна той, в знак на съпричастност с Катрин.
- Конярят ни беше оставил... подарък на изпроводяк. Странна кукла, пълна с доста подозрителна бяла течност. Това беше след всички сини същества, които срещнахме и се наложи да убием разбира се, както и писмото. Просълзяв…
Крисчън дочу думите на Катрин и макар и да включваше ужасните му премеждия, този разговор му се струваше доста по-добър, от дудненето на Арус. Той се приближи до двете жени. - Това преживяване беше... особено. Особено за…
- Точно затова и нямам никакво намерение да продължавам да го обсъждам с теб. - сухо отвърна Крисчън и се присегна към виното, за да си налее чаша. - Нито да ти се извинявам за каквото и да било.
Крисчън повдигна вежда. - Аз трябва да се извиня? Аз? Нека ти напомня, скъпи мой приятелю, че не ти, а аз прекарах месеци в отвратителните студове на севера, заедно с коняря Каво. След като най-сетне се прибрах, макар и …
- Благодари на Арус от мое име за щедрия подарък, когато го видиш утре. - невъзмутимо отвърна Крисчън, след което стана от шезлонга и се запъти към вътрешността на имението.
- Не съм искал да правиш каквото и да било. - засмя се Крисчън. - Просто предложих помощта си, уви, аз съм единственият, който има право да се оплаква че е недооценен тук.
- Уви, напълно е възможно. Това е добра сума за севера. - отвърна той.
Чернокосият мъж продължи да се смее. - Получават 5 000 злато на работна смяна. Убеден съм, че Лилит няма да има търпение да купи къщата от мен. - подигра се отново той.
- Имаш още доста да учиш за тези земи, ако смяташ някого от Еритос за "заможен". - засмя се Крисчън. - Искаш ли да знаеш колко получава една твоя колежка в техния публичен дом?
- Сега като се замисля, може би си права, наистина надцених възможностите си. Ще е добра идея да я продам.
- Не разбирам от мода. - подигра се Крисчън. - Също така не се имам за толкова закъсал, че да се налага да си плащам все още.
Крисчън се изсмя с глас. - Ти си единствената, която смята че Лилит може да види някого като "живо същество". Вероятно просто е заинтересована от това да спи с теб. Уверявам те, че след това бързо ще загубиш интереса ѝ.
- Причудливи характери като този на милейди Марибел съществуват навсякъде, не съм способен да контролирам реакциите им. Смятам, че всички се отнесохме с теб доста повече от "нормално". - невъзмутимо отвърна наемният убие…
- Щом така мислиш, значи изобщо не си ме разбрала. - отвърна той. - Милейди Марибел е невинна, никой не ми я е поръчал, не виждам причина да умира заради подобна нелепост. Единствената причина, поради която сторих всичко…
Крисчън въздъхна. - Предполагам, че от своята гледна точка и ти си права. Нямаш причина да ми помагаш. Определено не е като някога да съм вършил нещо за теб. - горчиво се изсмя той.
- Имам ли основание да ти се сърдя, заради нея? - повдигна вежда Крисчън.
- Бих стоял в онези студове и години, ако можех да върна времето назад и да бъда на кея, вместо теб в онзи ден. Но уви. - все така невъзмутимо продължи мъжът.
- Свободна си да го сториш. След като си "подарък" за мен, обещавам да не се оплача. - невъзмутимо отвърна Крисчън.