Търсене

- Ако Евдемия е... долна, не съм сигурен как бих могъл да определя други от личностите, с които се събираме. - въздъхна Крисчън.

Крисчън поклати глава. - Господин Каво, изключително далеч сте от истината, поне що се отнася до Кросфайър Муунлайт.

Крисчън въздъхна тежко. - Господин Каво, определено няма да сторите нищо подобно.

- Силно се надявам това да не е така, но положителното е, че всичко досега беше сравнително лесно за побеждаване. - отвърна Крисчън и погледна към коняря и коня му, които се държаха още по-странно. - Господин Каво...? - …

- В самото начало не бях особено оптимистично настроен, че ще открием нещо полезно тук, но в крайна сметка в пергамента, който получих за обяснение ми беше казано просто да посетя това място с вас. - сви рамене Крисчън.

Крисчън запуши носа си с ръка. - Чудно откъде в тези необитаеми земи се е сдобило с подобен вид храна.

Крисчън избърса камата си с крайчеца на наметалото си, сетне вдигна ръце. - Благодаря, господин Каво, но ще пропусна. - отвърна той.

Крисчън също нападна странното същество, прорязвайки единия му крак с камата си.

Усмивката на Крисчън застина на лицето му. Не беше запознат на какво е способно това животно, но се надяваше четирима да успеят да се справят с него. - Това просто няма да се случи. - студено отвърна мъжът.

Крисчън беше още по-озадачен. Странното животно твърдеше, че въпросната... краставица има способността да премахне усещането за студ? Не беше сигурен, че разбира правилно така или иначе, всички същества около коняря Каво…

Крисчън премигна няколко пъти учудено, когато забеляза, че животното подава краставица в ръцете на Катрин. - Що за игра е това? - невярващо възкликна той.

- Малък дж... какво? - попита Крисчън. Странното същество не му приличаше на нищо познато, но в крайна сметка до преди няколко години не бе виждал дракони и човекоподобни лисици, та не можеше напълно да го изключи от въз…

Крисчън забеляза, че Каво отново си говори с нещо доста причудливо и се приближи. Не разбираше как така нищо и никакъв коняр среща толкова познати лица, дори и в тези необитаеми територии.

- Звучи интересно, но уви, студовете тук се вихрят все така с пълна сила. Едва ли ще открием толкова авантюристична дама. - подигра се Крисчън.

- Ще се наложи да ви разочаровам, но не мога да готвя, та вероятно е безсмислено да участвам в подобно приключение. - отвърна Крисчън.

- Господин Каво, имам доста силни съмнения, че дракон би имал подобни... цели. - през смях отвърна Крисчън. - Какъв е планът за днес все пак?

Крисчън кимна, чувайки думите на Катрин. - Това място е.... интересно, меко казано.

Крисчън беше в центъра на Еритос, когато видя коняря Каво да преминава покрай него в посока на север. Предположи, че може би е време да се върне при останалите. След като се приближи до тримата, наемният убиец ги поздрав…

Крисчън пожела лека вечер на останалите, сетне се отправи към Еритос.

- Беше ми казано, че трябва да се отправя на приключение, никъде не е споменато до къде е възможно да ни доведе то. Защо да не е разрешено да влезем в кралството, за да се запасим?

- Добра идея. Ще отида да си потърся таверна, преди да се върна ще се постарая да се запазя по-добре, след като вече знам на какво място се намираме. - засмя се Крисчън.

- Аз определено съм почитател на мисълта на Катрин. - отвърна чернокосият мъж.

- Господин Каво, не бихме могли да къртим нищо в снега. Писмото е... интересен избор за израз на тези мисли. - през смях продължи Крисчън.

Крисчън отново се изсмя. - Това ли беше писмото? - през смях попита той.

Крисчън се погнуси от изключително странното поведение на животното, сетне се приближи и заби камата си в единия крак на мечока.