Търсене

Изражението на чернокосият мъж посърна. Никога нямаше да свикне с това нелепо име, при все че нито лейди Моника, нито Сантяго го бяха избирали. Не вярваше, че дори Сантяго би кръстил дъщеря си по такъв абсурден начин. - …

- Как е Селесте? - с надежда в гласа попита той. Изобщо не се интересуваше от ежедневието на лисицата, но трябваше да разбере какво се случва с момиченцето.

Крисчън не знаеше защо Нана продължаваше да говори със Силиа, но се надяваше, че не е посмяла да продължи да я изнудва със Селесте. Все пак, за съжаление проклетата лисица беше спечелила доверието на момичето, така че не…

Крисчън хвърли поглед към това, което конярят правеше и отново въздъхна облекчено, че на Нана не ѝ беше хрумнало да доведе Селесте тук. Със сигурност щеше да я убие, ако посмееше да стори нещо подобно.

Крисчън забеляза, че Нана отива към пристанището и реши да я проследи, надяваше се да не се е върнала да си отмъсти на старицата Марибел, особено след всичко, което направи за нея. Плюс това, смяташе да се опита отново д…

Крисчън въздъхна и влезе в имението на Арус. Трябваше да убеди Селесте да се махне от къщата на Нана скоро.

Крисчън поклати глава. - Съжалявам за това. - отвърна той. - Постарах се да ѝ напомня, че не е добра идея за нея да върши подобни неща.

Крисчън въздъхна. - Вероятно никога няма да имам добро мнение за Сантяго и за това, което стори на лейди Моника, но изглежда, че Селесте е в добри отношения с него. В момента дори той ми се струва като по-добра опция, от…

Крисчън се засмя, макар и да не му беше особено забавно. - Доколкото си спомням, Зед е чернокос, а съпругата му, макар и да не съм я виждал лично, предполагам е руса. Нана не блести с особен интелект, както забелязваш. -…

Мъжът отново въздъхна. - Нямах такива намерения, разбира се. Но... може и да съм се увлякъл леко в разговора си с Нана, Селесте се изплаши и не пожела да тръгне с мен. Нещастниците, които са я тормозили са разбира се - З…

Крисчън въздъхна тежко. - Тъкмо това се опитвах да направя, повярвай ми. - отвърна той. - Не съм сигурен дали съдбата е решила да се шегува с мен, но детето, което Нана е срещнала на пристанището е Селесте.

Крисчън тъкмо се прибираше от дома на Нана, когато забеляза Силиа. Той се спря при нея. - Здравей, радвам се да те видя. - отново се насили да се усмихне той, макар ѝ срещата с проклетата лисица да го беше изкарала извън…

Крисчън определено не хареса отговора на проклетата лисица, а и знаеше, че го прави нарочно, защото осъзнаваше, че няма да посмее да противоречи на Селесте. - Добре. Някой друг път тогава. - сухо отвърна той и се обърна,…

Крисчън въздъхна. Знаеше, че в момента не изглежда като някой, на когото може да се има доверие, но никак не желаеше да оставя Селесте в лапите на лисицата. Сега се държеше добре, но нямаше как да предположи какво ще ѝ с…

- Радвам се. - усмихна се Крисчън. - Аз съм добър приятел на... кака Нана. Искаш ли да дойдеш с мен, тя вероятно е уморена и иска да си почине.

Крисчън се приближи и коленичи пред детето, прегръщайки я. - Няма да ѝ сторя нищо, успокой се, не си виновна ти. Никога не си била виновна ти. - тихо прошепна той в ухото ѝ.

Крисчън премигна бавно няколко пъти, сетне отстъпи крачка назад, все още наблюдавайки лисицата с леден поглед. - Не се притеснявай. - насили се да се усмихне той. Селесте нямаше никаква вина, че беше попаднала в такава о…

- Изобщо не е твоя работа, но детето в къщата ти не е моя дъщеря. - монотонно отвърна Крисчън. - Въпреки това е свързана с много близък за мен човек, така че ако дори косъм падне от главата ѝ, ще съжалиш, че някога си ст…

Крисчън се разгневи, чувайки думите на Нана. Значи онези нещастници продължаваха да нехаят за Селесте и си позволяваха да я оставят сама в чужди кралства?! - Ако още веднъж притесниш Силиа по този повод, ще те убия, дори…

Крисчън вдиша бавно, сетне издиша. Нана съвсем беше полудяла. - Силиа? - горчиво се изсмя той. - Силиа не познава това момиче, не съм сигурен какво се опитваш да направиш, но те уверявам, че ако още сега не ми разкажеш ц…

Крисчън се опита да не се поддава на гнева си, но му беше изключително трудно. - Този път вече прекали. Благодари се, че я виждам в добро здраве, инак щях да те убия още на момента. - студено отвърна той.

Крисчън забеляза Нана в далечината и се изправи. - Съжалявам, мога ли да те помоля да се върнеш вътре? - усмихна се той. - Имам да питам нещо важно тази добра какичка, както я наричаш.

Крисчън въздъхна, но се съгласи да помогне на лисицата с чистенето. Можеше и да не беше оплискала целия си коридор с кръвта на Пейтън Клемингс, но уви.

- В океана, обикновено. С този даже ще е по-лесно, рибите ще пируват. - отвърна Крисчън. - Въпросът обаче би бил как ще го пренесем до там.

- Дори и аз не съм способен да оставя мишената си в такъв невероятен вид. Щом можеш да го направиш, защо просто не го изяде? - засмя се Крисчън.