Търсене

- Не е особено умно от твоя страна да разваляш перфектното си престъпление, викайки ме тук за свидетел. - подигра се Крисчън. - Няма да се справиш с моята професия, определено не те бива за нея.

Крисчън сви рамене, но последва Нана вътре в къщата. Още щом прекрачи прага го удари позната миризма на плът и кръв. Той хвърли поглед към коридора и забеляза кървавата пихтия и разхвърляните парчета плът. Ако самият той…

- Нищо особено. - сви рамене Крисчън. - Просто реших да проверя как си. Всичко наред ли е?

Крисчън се прибираше от мисия, когато минавайки покрай имението на лисицата, чу странни шумове и ръмжене отвътре. Наемният убиец знаеше, че вероятно е най-добре просто да подмине къщата, но любопитството му надделя и реш…

Крисчън въздъхна. - Ще те вземем с нас на кораба на Арус, какво да те правя. - победено отвърна той. - Хайде.

- Виж, Лилит също ти предлага щедрата си помощ. - засмя се Крисчън, игнорирайки мрънкането на Нана.

Крисчън въздъхна. - Нали нямаше повече нищо да искаш? - подигра се той. Нямаше да я остави да се прибира сама все пак, но си заслужаваше това.

- Лилит, ставаш все по-нелепа с всеки изминал ден. Психичните ти проблеми прогресират, за жалост. - невъзмутимо отвърна Крисчън.

Крисчън нямаше никакво намерение да въвлича Арус в схемите на Нана. - Преценил съм, че сме оказали достатъчно помощ. - отсече той и отново се усмихна.

- Не съм особено сигурен как това е мой проблем. - сви рамене мъжът. - Тя е възрастна, смятам, че може сама да стигне до решение. Направих предостатъчно за нея до този момент.

- Слугите изискват продължително заплащане, Лилит. - през смях отвърна Крисчън. - Каква ми е инициативата да правя подобно нещо за нея?

- Нима не дадох достатъчно в името на благополучното ѝ съществуване? - засмя се Крисчън.

Крисчън се засмя. - Арус ме обвинява в същото. Наистина понякога се чудя дали не сте изгубени роднини. - отвърна той.

- Самият факт, че дори не се замисли, преди да скрои план да отнеме живота на една възрастна жена не говори твърде добре за нея, Лилит. Не очаквам да разбереш.

- "Момичето" много добре знае защо няма да позволя подобно нещо, предвид държанието ѝ до момента. - невъзмутимо отвърна Крисчън. - В края на краищата Арус ми е приятел, не бих рискувал здравето му.

Крисчън се приближи до Нана и Лилит. - Това определено няма да се случи. - усмихна се приветливо той.

Крисчън поклати глава. Не разбираше какво се случва с Елвира и Силиа. Той се върна при масата с напитките.

- Не разбирам защо това би било повод да плачете? - изненадано отвърна Крисчън.

Крисчън забеляза, че двете жени се държат повече от странно. - Пиете, защото съм купил къща на Нана? - изсмя се той. - Не знам защо това е повод за празнуване за вас, тя е тази, която би следвало да се радва.

- Ще се спре. - отсече Крисчън. - Нана не е заплаха за никого вече.

Крисчън се изсмя с глас. - Притесняваше ме вероятността други да нямат къде да живеят, поради присъствието ѝ. - отвърна той и сви рамене. - Сега е далеч и се радва на къщата си, ако десет диаманта са цената на спокойстви…

- Много зависи дали с теб говорим за един и същ проблем. - засмя се Крисчън. - Това, което притеснява мен определено е решено.

Крисчън поклати глава. - Опасявам се, че е точно обратното. Други не са заслужили с нищо да живеят в страх. Просто реших проблема с нея кардинално. - отвърна той.

- Несъмнено би било така, ако беше действително непозната. - невъзмутимо отвърна Крисчън.

- Опасявам се, че за да мога да изясня ситуацията, следва първо да науча в какво точно ме обвиняваш? - Крисчън закова поглед в очите на Елвира.