Търсене

Крисчън въздъхна тежко. Явно странните нрави на северняците се разпростираха и до други земи. - Мога единствено да съчувствам на ситуацията, в която се намирате. Простете, но защо е толкова важно всичко да се случи толко…

- Простете, ако сметнете че се меся ненужно не очаквам да ми отговорите, но... Какво общо има Силиа с поведението на брат си? Дори и съмненията Ви да са истина, искрено Ви пожелавам все пак да не са, но ако не изпитвате …

Крисчън сви устни. От всички присъстващи, вероятно той беше последният, който можеше да даде съвет в тази ситуация. Предполагаше, че съпругата на Афсол бе в правото си да се чувства гневна и предадена. - Съжалявам. - отв…

Крисчън се изненада много от чутото. - Поведението на Силиа към Вас? - с почуда в гласа отвърна той. - Познавам Силиа от дълго време, тя е добър човек, уверявам Ви, че не би Ви оскърбила целенасочено. Нещо случило ли се …

- Сигурна ли сте? - със загриженост в гласа попита Крисчън. Стори му се, че жената се озърта наоколо, сякаш нещо я притесняваше. - Ако имате нужда от помощ, не се притеснявайте да ми кажете. Съпругът Ви е мой приятел, би…

Крисчън забеляза чернокосата жена, която бавно се приближаваше към него. Спомни си, че е съпругата на брата на Силиа. Той реши на свой ред да я заговори. - Милейди, всичко наред ли е? - приветливо се усмихна мъжът, подав…

Крисчън дойде в покрайнините, тъй като чу гласове. Беше приключил поръчка в Еритос и планираше да се прибира, но сега реши да остане. Той поздрави присъстващите.

- Не се притеснявай за това. Ела. - Крисчън взе кошницата и двамата се запътиха към пристанището, където беше акостирал корабът на Арус. От тук насетне трябваше да счита, че Марибел вероятно е в опасност, трябваше да изм…

Крисчън сви рамене. - Никога не настоявам за нищо. - невинно отвърна той. - Смятах единствено, че би желала да се нахраниш днес, вместо да се взираш тъжно в провалената си вечеря.

Наемният убиец продължи да се смее. - Реакцията на Силиа те притеснява? Не знам с какви впечатления те е оставила Лилит относно нея, но те уверявам, че не би си позволила да те нападне, по каквато и да било причина. От д…

Крисчън се засмя. - Предвид естеството на свадата ти с милейди Марибел, бях останал с впечатление, че не се интересуваш особено от това какво е "прилично" по тези земи.

- Но защо? - престори се на изненадан Крисчън. Съмненията му относно намеренията на лисицата току-що се бяха засилили стократно. - Не желая да съм груб, но с очите си видях какво стори с картофите. Довери ми се.

Крисчън намираше това за прекалено подозрително и истински се радваше, че реши да дойде и да се подиграе на Нана за случилото се преди няколко дни с Марибел. Вероятно щеше да предотврати трагедия. - Нека не превръщаме ве…

Крисчън знаеше, че Нана няма да успее да сготви мидите, така че не бе сигурен защо въобще ги събираше. Отначало реши, че е претекст, за да го разкара по-бързо, неочаквайки че ще реши да иде с нея. Морските дарове действи…

Крисчън въздъхна. - Силно се нядавам да не планираш наистина да нараниш някого тук. Ще бъде единствено за твое добро.

- Ако ги сполети съдбата на онези картофи... - с насмешка продължи Крисчън.

- Според мен ако забележи, че наистина се разкайваш за поведението си, - той натърти на последните си няколко думи. - останалите вероятно също биха го оценили. Нека сменим темата, дори не съм сигурен защо ти и Лилит прод…

Чернокосият мъж въздъхна. - Силиа е добър човек, който не търпи неправди. Ако се е държала студено с теб, вероятно е било заради свързаността ти с Юки. Не бих казал че двете са в особено добри отношения.

Крисчън поклати невярващо глава. - Аз съм този, който си тръгна с нея след въпросното събиране. Не намерих нищо необичайно в поведението ѝ. - мъжът присви очи. - Май прекарваш прекалено много време с Лилит напоследък.

Крисчън вдигна глава и погледна лисицата невярващо. - За какво говориш? Не ми казвай, че Силиа също е дошла да ти държи сметка за облеклото, защото трудно бих го повярвал. - с насмешка отвърна той.

- Не мисля, че ще има особен ефект. - поклати глава Крисчън, слагайки живите миди, които успяваше да улови в кошницата. - Аз нямам други проблеми с теб, освен това, което с Юки сътворихте.

- Наистина ли не е възможно за теб да проявиш поне малко разбиране? - повдигна вежда Крисчън. Забелязвайки, че лисицата продължава да се мъчи с мидите, той въздъхна и запретна ръкави, бъркайки в студената вода.

- Подозирам, че и двете го правите нарочно. - отвърна Крисчън, разглеждайки празната кошница. Нямаше да събере много. - Не разбирам кому е нужна тази безсмислена вражда.

- Ако се обличаше по подобен начин и в присъствието на милейди Марибел, вероятно нямаше да се налага да идвам отново тук. - с насмешка отбеляза Крисчън.

Крисчън въздъхна с насмешка, сетне затвори вратата и се върна вътре. Нана наистина прекаляваше с ненужната си вражда спрямо тази възрастна жена, но нямаше никакво намерение да ѝ търси сметка за облеклото ѝ и още по-малко…