Търсене

- Добре съм, вече със сигурност. Точно това ме накара да се съмнявам в искренноста ти. Фий също не успяваше да ти помогне, а изглежда че страшната и опасна болест за която Юки говореше мигом се изпари.

- Жалко, това щеше да бъде по-добрата опция за теб. Остава доброволно да си ѝ помагала. - студено отвърна Крисчън.

- Познавайки достатъчно добре Юки, искам единствено да знам дали случайно те е принуждавала да правиш нещо. - скръсти ръце Крисчън.

- Имам едно съмнение. Силно се надявам да ми помогнеш да го разсея.

Крисчън внезапно се почувства доста по-добре от това, което изпитваше през изминалите няколко седмици. Той излезе навън и забеляза все още стоящата на двора на къщата Нана, но не каза нищо.

Малка къща в полрайнините на Еритос. Покрай професията си, Крисчън обикновено спазаряваше евтини имоти на различни локации из света, никога не знаеше кога ще му потрябват.

- Все още не, ще се върнем там, откъдето дойдохме. - отсече Крисчън. Не желаеше все още да се прибира при Арус и Лилит. - Нека си вървим. Той пожела лека вечер и заедно с Нана се запътиха към къщата в покрайнините.

- Това ли било? - засмя се тихо Крисчън. - Както предполагах, не е нищо особено, просто недоразумение.

- За съжаление не се чувствах добре и не си спомням почти нищо. Би ли била така добра да бъдеш по-конкретна?

Крисчън сви рамене. - Вероятно просто имаме различен вкус. Дори не знам защо продължаваш да настояваш относно това, няма да се съглася с налудничавите ти твърдения. Единственото, което ме интересува е какво се е случило …

- Аз имах предвид виконтесата. Дори не виждам защо включваш Силиа, тя е съвсем прекрасна жена. - отвърна Крисчън.

Крисчън беше изключително изненадан от въпроса на Лилит. - Не ми е известно това да се е случвало, поне не и в мое присъствие. Как ти хрумна?

- Аз също се питам това всеки ден, но уви, само той би могъл да даде отговор на този прекрасен въпрос. - подигравателно отвърна наемният убиец.

- Дамите, с които съм имал отношения определено не са дървета, може би ме бъркаш с Арус? Той е човекът със странните... завоевания, предвид виконтесата със стъкленото око. - засмя се мъжът.

- Прекрасно е, че не познавам подобна госпожица, в такъв случай. - отвърна Крисчън. - Изглежда е някоя, с която само ти си запозната.

Чернокосият мъж поклати отрицателно глава. - Нищо ми няма, даже последните няколко дни се чувствам прекрасно.

- Не го виждам, защото нямам подобни впечатления от нея. - невъзмутимо отвърна Крисчън.

- И какво според теб представлява? - с насмешка попита Крисчън.

Крисчън сви рамене. - Не знам за какво говориш. Следиш ли я? - подигравателно попита мъжът.

- С мен се държи добре. Съжалявам, ако с теб не е била в настроение. - саркастично отвърна Крисчън.

- Не страдам от липса на добра компания в никои отношения, Лилит. - присмя се Крисчън. - Изглежда ти си тази с подобен проблем, напоследък е единственото, за което ми говориш, съчувствам ти, ако е така.

- Не виждам защо да не останем приятели. Познавайки те обаче, предполагам, че нямаш това в предвид. - присви очи Крисчън.

- Да я задържа? Тя не е моя собственост. - отвърна наемният убиец.

- Не забравям ни най-малко, просто откровено не разбирам, за какво говориш. Нана е приятна компания, разбира се, но това няма нищо общо с никого другиго.

- Не разбирам какво намекваш по отношение на Нана. - сухо отвърна чернокосият мъж.