Търсене

- Все още не, ще се върнем там, откъдето дойдохме. - отсече Крисчън. Не желаеше все още да се прибира при Арус и Лилит. - Нека си вървим. Той пожела лека вечер и заедно с Нана се запътиха към къщата в покрайнините.

- Това ли било? - засмя се тихо Крисчън. - Както предполагах, не е нищо особено, просто недоразумение.

- За съжаление не се чувствах добре и не си спомням почти нищо. Би ли била така добра да бъдеш по-конкретна?

Крисчън сви рамене. - Вероятно просто имаме различен вкус. Дори не знам защо продължаваш да настояваш относно това, няма да се съглася с налудничавите ти твърдения. Единственото, което ме интересува е какво се е случило …

- Аз имах предвид виконтесата. Дори не виждам защо включваш Силиа, тя е съвсем прекрасна жена. - отвърна Крисчън.

Крисчън беше изключително изненадан от въпроса на Лилит. - Не ми е известно това да се е случвало, поне не и в мое присъствие. Как ти хрумна?

- Аз също се питам това всеки ден, но уви, само той би могъл да даде отговор на този прекрасен въпрос. - подигравателно отвърна наемният убиец.

- Дамите, с които съм имал отношения определено не са дървета, може би ме бъркаш с Арус? Той е човекът със странните... завоевания, предвид виконтесата със стъкленото око. - засмя се мъжът.

- Прекрасно е, че не познавам подобна госпожица, в такъв случай. - отвърна Крисчън. - Изглежда е някоя, с която само ти си запозната.

Чернокосият мъж поклати отрицателно глава. - Нищо ми няма, даже последните няколко дни се чувствам прекрасно.

- Не го виждам, защото нямам подобни впечатления от нея. - невъзмутимо отвърна Крисчън.

- И какво според теб представлява? - с насмешка попита Крисчън.

Крисчън сви рамене. - Не знам за какво говориш. Следиш ли я? - подигравателно попита мъжът.

- С мен се държи добре. Съжалявам, ако с теб не е била в настроение. - саркастично отвърна Крисчън.

- Не страдам от липса на добра компания в никои отношения, Лилит. - присмя се Крисчън. - Изглежда ти си тази с подобен проблем, напоследък е единственото, за което ми говориш, съчувствам ти, ако е така.

- Не виждам защо да не останем приятели. Познавайки те обаче, предполагам, че нямаш това в предвид. - присви очи Крисчън.

- Да я задържа? Тя не е моя собственост. - отвърна наемният убиец.

- Не забравям ни най-малко, просто откровено не разбирам, за какво говориш. Нана е приятна компания, разбира се, но това няма нищо общо с никого другиго.

- Не разбирам какво намекваш по отношение на Нана. - сухо отвърна чернокосият мъж.

- Нищо не ми става, какво да ми става? - изненада се Крисчън. - Чувствах се зле известно време, вероятно бях хванал някой вирус. Юки може да бъде доста ексцентрична и се опасявам, че не си спомням твърде много от предния…

Крисчън се обърна към Силиа. - Че си направила какво? - въпросително отвърна той. - Дори и да си, не смятам че е станало кой знае какво в крайна сметка.

- Правилно. - отвърна Крисчън. - Силиа не е лош човек, дори и да е казала тези неща, вероятно просто е имала лош ден.

- Вярвам, че истината е някъде по средата. - невъзмутимо отвърна Крисчън. - Не звучи особено значително, не обръщай внимание.

Крисчън въздъхна. Не разбираше твърде какво провокираше това поведение у Нана и Силиа. Не изглеждаше като да бе станало нещо особено.

Крисчън въздъхна. Не беше сигурен на кого да вярва, освен в това, че думите на Нана трябва да са истина. Все пак, не му се струваше нищо повече от обикновено недоразумение. - Изглежда проблемът не е чак толкова голям.