Търсене

Крисчън стана от мястото си. - Ще се постарая да не бъда блъснат от карета, или запленен от прелестните на някоя възрастна дама по пътя. Лека вечер. - усмихна се мъжът и последва Арус.

- Имам силни подозрения, че милейди Марибел не е била сред присъстващите на това мероприятие. - засмя се Крисчън.

- Мога да потвърдя. - засмя се Крисчън. - Какво бих могъл да кажа, макар да не съм лисица, явно съм по-впечатляващ за нея от теб. Не бързай да завиждаш, не е за хвалене. - продължи да се смее мъжът.

Крисчън повдигна вежда, макар и да познаваше Алиса от дълги години, за пръв път чуваше, че обича да пътува. Мъжът реши все пак да не се меси и си наля нова чаша вино.

- Именно защото не очаквам да сте единодушни в нищо, съм изненадан... - почеса се по челото Крисчън.

- Интересно. - присви очи Крисчън. - От всички неща, за които бих очаквал с Нана да бъдете единодушни...

- Защо съм все още крадец? - засмя се Крисчън. - Той не отиде ли да бъде щастлив със... старицата Дорийн преди няколко часа?

- Денят, в който разберете че Лилит и конярят Каво са двете страни на една и съща монета, ще бъде и денят, в който ще осъзнаете истината за менталното ѝ състояние. - подметна Крисчън.

- Аз съм виновен за тази нелепост, за съжаление. - плесна се по челото Крисчън. - Или по-скоро тоталната липса на чувство за хумор при Лилит.

- И това има своето съвсем логично обяснение. - невъзмутимо отвърна Крисчън.

Крисчън въздъхна. - Проблемите започват именно, когато някой дръзне да откаже на тази "невероятна красавица". Красотата на Лилит е единственото, което я отличава от коняря. - отвърна той. - Ако някой намира този характер…

- Предвид, че хора като Арчибалд живеят в Шиера, смятам че Еритос е просто обикновена местност. - намеси се Крисчън.

Крисчън вдигна ръка, чувайки думите на Арус. - Имам въпрос. Възможно ли е да не присъствам, ако Арус започне да се съблича?

- Следващият път определено ще е мой ред да разказвам. - засмя се Крисчън.

- Аз смятам, че горкият крадец премина през достатъчно трудности в живота си. Може би е добра идея да го оставим намира? - с надежда в гласа попита Крисчън.

- Достойнството на крадеца е прекалено наранено, за да е в състояние да стори това. - засмя се Крисчън.

- Поласкан съм от щедростта на боговете. - въздъхна Крисчън. - След бурната си авантюра, крадецът нищичко ли не получава?

Крисчън се изсмя с глас, сетне хвърли заровете. Разбира се. Число: [lotto]3&mrdo4qyf-l42ko1[/lotto]

Крисчън поклати глава няколко пъти. - Разбира се. Всъщност, имаме нужда от помощ, имаме въпроси относно пергамент, който сте закупили наскоро. - отвърна Крисчън.

Крисчън присви очи. Познавайки Арус, имаше лошо предчуствие за тази история от тук насетне, но уви, дамите го бяха избрали за разказвач. - Предполагам, че задружната ни група се отправя към адреса на... старицата Дорийн.

- Доста добър въпрос от страна на жената-алхимик. - засмя се Крисчън.

- Знаехме за прорезните рани от самото начало. - въздъхна Крисчън. - Само на толкова ли е способна нашата умела лечителка?

- Така е, не бих могъл да помогна твърде много с тази задача. - подсмихна се Крисчън.

Крисчън въздъхна тежко, Арус щеше да им съсипе животите, но изглежда дамите нямаха ни най-малка представа. - Сега би бил добър момент. Този път смятам да бъда крадец. - след като Силиа нямаше опит, Крисчън реши да ѝ помо…

Крисчън се обърна към лисицата. - В щастливия ти край ме блъсна карета... - засмя се тихо той.