Търсене

- Аз също. - усмихна се той. - Благодаря ти. Имах нужда да поговоря с някого, който ще разбере ситуацията ми. - той се приближи и прегърна жената, сетне се отдръпна. - Ще вървя. Лека вечер. Крисчън се запъти към пристани…

Крисчън се засмя. - Разбира се, че това беше първопричината въобще да желая да сторя такова нещо. Но не това е странното, лейди Моника е права по този въпрос, опасявам се. Между нея и мен никога няма да има нищо, достатъ…

- Колкото и наивно да звучи, смятах, че ако я взема, лейди Моника може и да прояви интерес да я види. Разбира се, смятам да спазя обещанието си към нея и да не я притеснявам по повод Селесте, особено ако продължи да не ж…

- Дори не съм убеден, че лейди Моника изпитва омраза към Селесте, от наблюденията ми, тя просто предпочита да се преструва, че тя не съществува. - сви рамене Крисчън.

- Лейди Моника не вижда нещата по този начин. - наведе глава Крисчън. - Имаше време, когато беше щастлива да научи за бременноста си, но откакто Сантяго не ѝ повярва и нареди да я изгонят от имението му, смятайки че го л…

- Разбира се, че съпругата на Зед прави това целенасочено. Смята, че така му отмъщава за изневярата, но и двамата не подозират за истината. - отвърна той. - Лейди Моника наистина не се интересува от живота на Селесте, по…

- Последният път, когато ѝ разказах нещо подобно, нейният отговор беше, че не вижда проблема, след като Селесте има покрив над главата, храна на масата и дрехи на гърба. - сви устни Крисчън. - Не смятам, че този разговор…

- Обикновено съм. - усмихна се Крисчън, сетне бързо загуби усмивката си. - Макар че никак не желаех да съм прав за условията, в които живее Селесте.

- Нана не е заплаха за мен. Нищо не може да ми стори, обратното не е съвсем сигурно. Тя добре знае това.

- За съжаление нищо, което кажа не би могло да промени това. - въздъхна Крисчън. - Относно Нана, тя не е заплаха за мен.

Крисчън въздъхна. - Жалко, че нямам възможност да разбера, дали това би било така. - с горчивина в гласа отвърна той, сетне отпи от виното си. - Все пак ще отида да проверя дали Нана не лъже. Не бих се изненадал да е пор…

- Преди информацията ми за това как се отнасят с нея беше предимно от слухове и от това, до което Орландо успяваше да се добере, но сега виждайки я на живо и чувайки го от устата ѝ, вече съм сигурен. Онези двама нещастни…

- Нана... Дори нямам право да се изненадвам, по-изненадващото би било да се застъпи за нея, вместо да я даде. - горчиво се засмя Крисчън.

Крисчън поклати глава. - Не съвсем. - отвърна той. - Не беше редно да се отнасям така с нея, осъзнавам го, но... Всичко, което някога съм искал беше толкова близо до мен и ми се изплъзна за миг.

Крисчън наклони глава встрани, сетне се изсмя. - След като искрено вярваш, че бих те убил заради нещо подобно, явно никак не ме познаваш. - той махна с ръка пренебрежително, сетне отиде да си налее вино.

Крисчън вдиша бавно, сетне издиша също толкова бавно. - Това не те касае. - хвърли студен поглед към нея. - Държа единствено да знаеш, че си най-глупавото същество, което съм имал нещастието да познавам напоследък. - мак…

- Значи все пак е имало награда? - с горчивина в гласа отвърна Крисчън. - Поздравления, ти си абсолютна глупачка. Нека ти разкажа малко повече за нещастниците, на които си се доверила. Няма да получиш нито една златна жъ…

Доброто настроение на Крисчън мигом се развали, всичките му мечти да вземе Селесте току що се бяха сгромолясали като рухваща стара сграда. Не беше правилно да вини Нана, но добре знаеше, че не си е мръднала пръста, за да…

Крисчън погледна лисицата невярващо. Какво беше сторила този път?! - За какво изобщо говориш?

Крисчън въздъхна. - Нямам никакво намерение да те гоня, независимо от присъствието на Селесте в къщата, тя не беше там когато ти я дадох. - отвърна той. - Но не можеш да ме спреш да я посещавам, когато реша, съжалявам. -…

Крисчън повдигна вежда. Нана определено се държеше странно. Подозираше, че има за цел да демонстрира, че може да изманипулира Селесте по всяко време и да я настрои срещу него, вероятно скоро щеше отново да повдигне темат…

- Това не е важно. - махна с ръка Крисчън. - Утре ще се събуди, плюс това къщата е достатъчно голяма. А и, когато ти помагах да чистиш останките на Пейтън Клемингс не беше ли късно? - подигра се той.

Изражението на чернокосият мъж посърна. Никога нямаше да свикне с това нелепо име, при все че нито лейди Моника, нито Сантяго го бяха избирали. Не вярваше, че дори Сантяго би кръстил дъщеря си по такъв абсурден начин. - …

- Как е Селесте? - с надежда в гласа попита той. Изобщо не се интересуваше от ежедневието на лисицата, но трябваше да разбере какво се случва с момиченцето.

Крисчън не знаеше защо Нана продължаваше да говори със Силиа, но се надяваше, че не е посмяла да продължи да я изнудва със Селесте. Все пак, за съжаление проклетата лисица беше спечелила доверието на момичето, така че не…