Търсене

- Вдъхновяващият ви разговор изглеждаше двупосочен, поне отстрани. - засмя се Крисчън. - Но така или иначе, не е мой проблем. Нека си тръгваме.

Крисчън се изсмя с глас. - Ти да разрешиш ситуацията определено не влизаше в най-големите ми очаквания. Не бих могъл да гарантирам за дамите. - подигра се той и пожела лека вечер на Силиа и Елвира.

- Позволи да те поправя. Аз и Елвира играхме "играта им". Само аз и Елвира.

- Хайде, ще те изпратя до дома ти. Или е мой? Вече и аз не съм сигурен. - засмя се Крисчън и подкани лисицата да се качва по стълбите с ръка, инак нямаше скоро да помръднат от това място.

- Скоро ние ще бъдем призраци без работа, ако не излезем от тук. - иронизира я Крисчън.

- Не виждам какво повече бих могъл да кажа. Освен ако и Силиа не иска къща. - засмя се Крисчън. - Ако това е проблема, ще прежаля още злато, макар че ако питаш мен, трябва да потърсите отговорност на управниците си, защо…

- Надявах се, че след като имам талисмана, ще бъде спокойно. До някаква степен е, точно затова ѝ позволявам да продължи да стои там. - отвърна Крисчън. - Не крия, че постъпката ѝ спрямо Селесте ме вбеси, но в крайна смет…

- Това е само защото както виждаш, Силиа изглежда по-заинтересована от Нана в момента. - засмя се Крисчън. - Започвам да смятам, че тя е тази, която е имала "нещо" с нея, аз - уви, не съм. Отдавна се опитвам да ви обясня…

- Нима със Силиа сме в лоши отношения? - засмя се мъжът. - Аз поне не съм наясно, ако е така.

- През цялото време не смениха темата. Впечатлен и удивен съм от постоянността им. - подигра се Крисчън.

- Ако беше тук с нас може би щяхме да разберем повече за това място. - отвърна Крисчън. - Поне тази рана ще изчезне скоро, надявам се.

Крисчън се приготви да защити горката Елвира, в случай че перото отново я нападне, изглежда Нана и Силиа продължаваха да са вглъбени в странния си спор.

- Най-после! - въздъхна облекчено Крисчън. - Е, пише ли нещо полезно вътре?

Крисчън въздъхна. Надяваше се тази книга наистина да им даде обещаното обяснение за случващото се, цялата ситуация бе доста странна. Никой, освен горката Елвира не чуваше гласовете, а Нана и Силиа изглежда бяха намерили …

- Не ги чувам, но ако са толкова полезни колкото двете там, - той посочи с ръка към спорещите Силиа и Нана. - още дълго ще стоим тук.

Крисчън застана под мястото, където се катереше Елвира. Не биваше да позволи жената да се нарани, ако загуби равновесие.

- Опасявам се, че летенето не е и моята силна страна. - отвърна с подигравателен тон Крисчън.

Крисчън вирна поглед към книгите. - Тук ни липсва само конярят Каво. Почти очаквам да изскочи отнякъде. - изсмя се мъжът.

Крисчън беше скептичен, но опита да провре ръката си през стената и установи, че може да премине. - Интересно.

Крисчън отново въздъхна, сетне също се запъти надолу по стръмното стълбище. Нана наистина прекаляваше и не помагаше на никого в това пътешествие. "По-добре е от Каво, предполагам." Подсмихваше се сам на себе си наемният …

- Тук ли смяташ да стоиш? - подкани лисицата Крисчън.

- Точно поради тази причина аз и този талисман сме неразделни от известно време. - засмя се Крисчън.

Крисчън разтри слепоочието си с пръсти. - Не смятате ли, че имаме по-важна работа тук от това да обсъждаме подобни нелепости? Елвира все още има кървава рана на ръката, или може би това не е от значение?

- Мотивите ми... - изсмя се тихо Крисчън, дочувайки думите на Елвира. - Мотивите ми бяха да помогна на една невинна възрастна жена да живее. А и направих грешката да повярвам, че Нана ще спре до там. Глупава грешка от мо…

Крисчън въздъхна. - Защо винаги обичате да ми напомняте за тази сума... Тъкмо да я забравя и...