Търсене
802 поста от Шао Юки
Юки също реши да си ходи. Все някога щеше да намери как да се отърве от Ято. Тя пожела лека вечер на който засече по пътя си, сетне си тръгна.
Юки извъртя очи, сетне си наля още амброзия. Макар и да не се беше отървала от Ято, поне беше успяла да разкара тъпачката Алиса, както и противния Зарган.
- Губиш си времето ако също мислиш, че животите им ме интересуват особено. Но така или иначе, не заговорнича срещу никого, наистина не съм сигурна защо не ми вярвате, когато ви казвам, че желая да остана неутрална в този…
Юки въздъхна. - Свободен си да вземеш тъпачката, когато решиш, но щом не желаеш да си прибереш подчинения, се надявам да не се сърдиш, когато го получиш на части неминуемо някой ден. - раздразнено отвърна лисицата.
- Говорейки за извратеняци, кога точно смяташ да си прибереш глупавия слуга? Като роб е напълно безполезен, ако се ориентирате към прибиране възможно най-скоро, съм склонна да ви дам и Алиса. Така или иначе тя също е без…
Юки скръсти ръце. - Присъствам и ме канят, защото се познаваме помежду си, глупако. Ако всички тук бяха приятели, щяха ли според теб тези събирания да протичат по подобен начин? Разбира се, че ще идвам. Това кралство е д…
Юки повдигна вежда. - Не съм особено сигурна какво те навежда на мисълта, че "дружа" с тези идиоти. - студено отвърна лисицата.
Юки извъртя очи, забелязвайки досадния господар на Ято. Трябваше да си вземе малоумния подчинен и да се разкара вече. Може би трябваше да им даде и тъпачката Алиса, така имаше шанс да се отърве от всички им наведнъж.
Юки реши да посети това парти, макар и да нямаше особено големи очаквания. Тя вяло поздрави лудия коняр и Серена, сетне си наля чаша амброзия.
Юки също реши да си върви. Тя хвърли празната си чаша насред полята, след което тръгна към замъка си.
Юки извъртя очи отново, наблюдавайки малоумния наемен убиец. Естествено, че нямаше да прозре толкова елементарно нещо. Човеците наистина бяха доста тъпи. Тя си наля още амброзия. Трябваше да измисли как да се отърве от А…
Юки забеляза непознатата жена с Катрин и интересните ѝ на вид котешки уши, но също така виждаше, че притежава и човешки такива. Не усещаше аура на йокай от момичето, вероятно бяха просто декорация. Хората на юг откъде до…
Юки извъртя очи. Конярят изобщо не се спираше с простотиите си, както винаги. На всичкото отгоре Зарган все още не беше благоволил да си прибере малоумния слуга, все още не знаеше и какво да прави с тъпачката Алиса, коят…
Юки пристигна в покрайнините и вяло поздрави събралите се.
Юки реши да си ходи, идиотите не я бяха разочаровали тази вечер, скандалите поне бяха забавни, на този принц му имаше нещо на главата, определено. Тя не пожела нищо на никого, просто захвърли празната си чаша и си тръгна…
Юки забеляза странното същество, представило се за бог предния път, не разбираше защо е избрал отново да седи сред идиотите тук. Вероятно също планираше да се забавлява с идиотизма им.
Юки дойде в покрайнините, не ѝ се занимаваше много с тези идиоти, но искаше да погледа сеир. Тя не ги поздрави, вместо това си сипа амброзия и застана встрани.
Юки също реши да си върви. Най-после беше успяла да поговори с някой нормален, за разлика от тези идиоти, но трябваше да се прибере и да се увери, че Зарган и малоумния му слуга Ято не са пипали съкровищата ѝ. Трябваше и…
Юки поклати глава. - Наистина не разбирам как обикновено човешко момиче може да има подобни сили. - отвърна тя.
- Вероятно и с това е получила помощ от някой по-силен. - отвърна Юки.
- Това е така. Просто е странно, предвид характера, който показва тук в Еритос. Не звучи като неща, които биха били характерни за нея. Не е от най-умните, ще ме прощаваш. - невъзмутимо отвърна Юки.
Юки си отдъхна. Значи Силиа не беше сторила всичко сама, явно не беше особено по-силна от преценката ѝ за нея. - Така има повече логика, разбирам. - отвърна лисицата.
Зениците на Юки се разшириха. Може би трябваше да принуди нея да ѝ помага срещу Долината на Кошмарите, отколкото онзи безполезен наемен убиец?! - Трудно ми е да повярвам подобно нещо, предвид факта че я познавам. Тя се в…
Силиа? - изненадано възкликна Юки. - Същата Силиа, която ние познаваме? Русокосата? Съжалявам, трудно ми е да повярвам, че тя убива каквото и да било. - изсмя се лисицата.