Търсене

Юки дойде, но не поздрави идиотите. Вместо това застана встрани и си наля чаша амброзия.

- Значи е добре, че не си способен да умреш от старост. - невъзмутимо отвърна Юки и използва кристала си за телепортация, за да се върне в дома си. Все още не беше сигурна дали това не е капан, трябваше да инспектира гри…

- Нана въобще не може да се нарече йокай. - поклати глава в отрицание Юки и въздъхна. - Ще вървя, след като изглежда няма нищо друго.

- Личи си, че спиритуалната енергия, която сте откраднали от мен бързо е свършила при създаването ѝ. - присмя се Юки. - Не познавам по-нелогично същество от нея. Жалко за вложените усилия, но виждайки, че това е максимум…

- За да я убедиш да загуби единственото си полезно умение. Наистина си личи колко много държиш на расата ни. Поздравления отново. - плесна с ръце Юки.

- Нима не го правиш? - повдигна вежда лисицата. - Защо тогава тя непрестанно ходатайства за теб пред мен? Откъде се появи тази внезапна лоялност у нея?

- Това е така и ми напомни за още нещо. След като спомена Нана одеве, искам да престанеш да ме следиш, чрез нея. - скръсти ръце Юки.

- Същевременно изобщо не бих се изненадала. - въздъхна Юки. - Предвид как раздаваш спиритуалната ми енергия произволно.

- Нужно е, особено след всичките ти номера. - присви очи Юки. - Предполагам, че поне мога да съм спокойна, че не си я дал на "човешката жена, дошла да търси Нана". - изсмя се жената.

Юки въздъхна, но все пак прибра гривната. Диамантите в нея не бяха обикновени, все пак представители на древната елфическа раса ги бе издялкали и обработили с феически прашец години преди раздора между расите им. Струвах…

Юки се изсмя с глас. - Знаейки колко са бедни онези идиоти от Еритос, вероятно никога нямаше да стигне до мен. Онази Силиа вероятно щеше да я е продала по пътя, без да предполага, че в момента, в който някой ѝ обяви цена…

Юки пристъпи крачка напред и впери поглед в гривната. - Тази вехтория не е счупена все още? - изсмя се тя.

Юки се огледа наоколо. Порутената колиба беше потънала в прах. - Интересно коя част си чистил, защото определено не си личи. - тя плесна с ръце. - Поздравления. За това ли ме извика? Имаш нужда от похвала за героичната с…

- Както и ще реша да си тръгна още сега, ако не ми кажеш защо си изпратил съобщение до онова изчадие да ме повика тук. - изцъка с език жената.

Юки се телепортира чрез кристала си за телепортация директно в порутения "дом" на морския дракон. - Какво искаш? - скръсти ръце тя.

Юки изсумтя тихо. Не се сещаше какво има предвид Неро и подозираше, че това е поредният трик. - Ако това е капан, ще ми платите скъпо и двамата. - все така студено изрече лисицата, след което използва кристала си за теле…

Юки присви очи, сетне призова една от опашките си и зашлеви съществото силно през лицето с нея. - Не си спомням да съм ти позволявала да ме адресираш днес. - с леден тон отвърна лисицата. - Аз също искам много работи. Но…

Юки дойде, за да прибере наградата си за участие в събитието. Лисицата взе златото и се отправи към дома си. Юки получава 300000 злато.

- Съветвам те да внимаваш къде и как споделяш "мнението" си. Може би животът ти по тези земи ще стане доста по-лесен. - невъзмутимо отвърна Юки, сетне реши да се прибира. Другата лисица изглежда също не беше виновна, пон…

- Не виждам отровената си спиритуална енергия по начина, по който вие я виждате. - отсече Юки. - Достатъчно добре се отнесох с теб, не е мъдър избор да продължаваш да си от грешната ми страна. - предупреди я тя.

- Дори и отровата да разяде цялата ми енергия, никога няма да го потърся. Би следвало да знае това също толкова добре, колкото местонахождението ми. - ядно отвърна Юки.

- Идвам единствено, за да се уверя дали ти не си причината за този проблем. - с леден тон отвърна Юки. - Ще ми обясниш ли, откъде господарят ти внезапно знае къде съм?

- Разбира се, че си спомням, но това са отдавна отминали неща. За разлика от теб, аз не отделям чак толкова много от ежедневието си, мислейки си за глупави човеци. Имам проблем с нещо друго обаче. - продължи Юки.

- И? Това по кой начин ме касае? - извъртя очи лисицата.

- Добре. Изчезвай. - нареди Юки. След като вече ѝ беше истински роб, лисицата изобщо не се колебаеше да използва силите си върху него, съответно знаеше, че казва истината и действително не знае нищо. Не можеше все още да…