Търсене

Юки също реши да си върви. Най-после беше успяла да поговори с някой нормален, за разлика от тези идиоти, но трябваше да се прибере и да се увери, че Зарган и малоумния му слуга Ято не са пипали съкровищата ѝ. Трябваше и…

Юки поклати глава. - Наистина не разбирам как обикновено човешко момиче може да има подобни сили. - отвърна тя.

- Вероятно и с това е получила помощ от някой по-силен. - отвърна Юки.

- Това е така. Просто е странно, предвид характера, който показва тук в Еритос. Не звучи като неща, които биха били характерни за нея. Не е от най-умните, ще ме прощаваш. - невъзмутимо отвърна Юки.

Юки си отдъхна. Значи Силиа не беше сторила всичко сама, явно не беше особено по-силна от преценката ѝ за нея. - Така има повече логика, разбирам. - отвърна лисицата.

Зениците на Юки се разшириха. Може би трябваше да принуди нея да ѝ помага срещу Долината на Кошмарите, отколкото онзи безполезен наемен убиец?! - Трудно ми е да повярвам подобно нещо, предвид факта че я познавам. Тя се в…

Силиа? - изненадано възкликна Юки. - Същата Силиа, която ние познаваме? Русокосата? Съжалявам, трудно ми е да повярвам, че тя убива каквото и да било. - изсмя се лисицата.

- Предполагам. В такъв случай бих убила и нещастника, който посмее да ми принесе толкова унизителна жертва. - отвърна Юки.

- Аз бих се обидила, ако някой посмее да ми принесе... това - посочи тя с ръка към Каво и животните му. - в жертва. - засмя се лисицата.

Юки извъртя очи, стараейки се да не вперва поглед в Каво, тъй като вероятно отново щеше да започне да я излага. - Този е абсолютен ненормалник. Не съм наясно как е станал каквото и да било, нито как е жив още. - пренебре…

Лисицата сви рамене. - Не е гарантирано. Не всеки смъртен има потенциал да стане бог. Бих казала, че повечето са слабаци, като тези тук.

- Интересна система. - замислено отвърна лисицата. - На изток, откъдето идвам аз, боговете се издигат в такива според забележителни постижения като смъртни. Не съм сигурна кое е по-добре, тъй като те също са във война с …

Юки поклати глава. - Не сме роднини. Те са чудовища, притежаващи физическа форма, моята такава е просто илюзия, която поддържам, за да общувам с човеците. - отвърна лисицата. - Баща ти?

Юки кимна. - Съвсем нормално, повечето същества от моя вид бяха избити от демоните, идващи от Долината на Кошмарите. Останахме само двама. Повечето спиритуални същества не бяха силни, беше естествено да загинат. Аз прите…

Юки поклати глава. - За мое щастие, нямам нищо общо с тези слабаци. Аз съм йокай, идвам от изток. А ти? - попита на свой ред тя.

Юки се приближи до странния тъмнокос мъж. - Аз всеки път се чудя същото... - изрече лисицата.

Юки изгледа тъмнокосият непознат. Не беше сигурна какво точно, но имаше нещо странно около него. Братът на онази русата не беше постъпил умно, изправяйки се срещу него. Човеците винаги правеха глупави и прибързани неща. …

Юки дойде на партито за рождения ден на тази слугиня на тъпата жена на наемния убиец. Не знаеше какво да ѝ подари, затова ѝ донесе шишенце с рядка отрова. Знаеше, че наемните убийци са достатъчно тъпи, за да се радват на…