Търсене

Аша прочете какво бе написала нещастницата и се изсмя. - Ти наистина ли мислиш, че ти вярвам? - изсумтя принцесата и хвана Ейда за гърлото. - Казвай къде си скрила златото, иначе ще ти счупя крадливите ръчички! Къде е?!

Аша се изсмя и отново я зашлеви. - Защо не използваш езика си, кучко смотана? Аз да не съм някакъв телепат, че да разбирам смотаните ти знаци? - извика принцесата. - Казвай къде е липсващото злато, иначе ще те науча аз т…

Силас се бе върнал с Ейда и Аша използва момента, за да преброи златото, което кучката беше изкарала. Принцесата се разгневи, когато установи, че е със сто по-малко от предния ден. Тя го прибра в малкия си сандък, в койт…

Аша се доближи до проклетницата, но почти мигновено се отдръпна. - Иу, тези върху теб ли са уринирали? Вониш ужасно! - погнусена изрече Аша и закри уста с ръка. - Следващият път се постарай повече, кучко, за да платят на…

Аша погледна Ейда и леко се отврати, сетне се засмя. Тялото на кучката беше в синини и охлузвания. На места имаше морави петна от смучки и следи от зъби. Имаше и някое друго изгаряне от цигара, може би. - Добре са те под…

Аша забеляза, че Ейда се промъква покрай тях и с бързи крачки стигна до нея, сетне заби пръстите си в предмишницата ѝ. - О, не си познала, проклетнице. - изсъска тя. - Върви! Принцесата я поведе към стаята на Ейда, сетне…

- Е, успя ли да купиш отварата? - радостно попита Аша.

Аша хвана Афсол за ръкава на ризата. - Не, моля ви, недейте. - изрече тя. - Той е прав, аз наистина се самозабравям на това място. Признавам, че ми харесва да не живея в страх за последствията от действията, думите и жел…

Аша скръсти ръце и се намръщи. - Добре, какво искаш да направя? Искаш ли да започна да плача или да падна в краката ти и да те умолявам да не ме изпращаш в леглото му? - повиши тон принцесата. - Кое да направя, по дяволи…

Аша хвана ръката на Силас, опитвайки се да освободи косата си. - Не, на теб какво ти става? - изсумтя принцесата и успя да се отскубне от хватката му, сетне се изправи. - Ти полудяваш ли? Толкова много ли ме ревнуваш? Хе…

Очите на Аша блеснаха от радост. - Това е чудесна новина! - възкликна тя. - Още утре им я предай. Не ме интересува през какво ще премине тази кучка, ако ще означава да държа в ръцете си нещо, което да вкара Афсол в легло…

- Пия топло мляко, добре съм. - изрече Аша и му направи място да седне. - Какво стана днес?

- Добре. - отвърна Аша и присви устни. Не ѝ се искаше да спи със Силас, особено след онова, което ѝ причини, но не можеше и да му откаже. Определено не желаеше гневът му отново да е насочен към нея.

- Добре, дано се получи. - изрече Аша и отпи от чашата си. Надяваше се Силас да намери нещо полезно, защото ѝ омръзна да се преструва на невинна пред Афсол. Това изобщо не ѝ помагаше. Той постоянно я отблъскваше, а така …

- Добре да кажем, че ще намериш онова, което ще ни помогне - как ще го купиш? Ние нямаме злато. Афсол надали ще ти даде.

- Опасно е. Там е пълно с престъпници, ако думите на всички са верни. - изрече Аша. - Не трябва да излагаш живота си на опасност.

След като са увери, че са съвсем сами, Аша изтърва шумно вилицата в чинията си. - Онази проклетница не биваше да се връща. - изсумтя принцесата и започна да говори на милбърнски. - И преди нямах шансове с Афсол, а сега о…

- Всичко наред ли е, принц Сандреа? - попита Аша.

Аша не знаеше какво точно бе станало, но донякъде се досещаше. - Не знам, госпожице Силиа. - поклати глава Аша. - Когато изразих съмненията си, че принц Афсол няма да е съгласен със сватбата, баща ви ме увери, че ще се с…

Аша нищо не каза. Тя отпи от виното си. Нямаше никакво намерение да си тръгва от това кралство без бебе. За нищо на света нямаше да позволи златото на Селиандър да се изплъзне от ръцете ѝ. Трябваше отново да измислят пла…

"Малка, долна...", помисли си Аша, а лицето ѝ бе пламнало от гняв, който тя прикриваше зад невинна усмивка. - Простете ми, госпожице Силиа. - наведе глава Аша. - Далеч не желаех думите ми да прозвучат толкова обидно. При…

Всички се бяха събрали да вечерят. Аша и Силас не можеха да повярват, че Силиа е решила да се прибере в замъка. - А вие защо решихте да се приберете толкова скоро, госпожице Силиа? - попита Аша.

- Благодаря! - изрече Аша и нарочно прегърна Афсол.

- Знам, но моля те, не прави нищо. - изрече Аша. - Няма да мога да преживея останалото след като се приберем.

Аша хвана Афсол за ръцете. - Моля те, недей. Не казвай нищо, игнорирай този проблем. Той си е между нас. - изхлипа жената. - Достатъчно лош ще е животът ми в Милбърн, когато се върна без бебе. Силас е единственият ми по-…