Търсене

Аша присви устни. Силас започваше да прекалява. - Не че не го заслужава, но какво постигаме с това? Трябва да спрем да въвличаме произволни хора. Нищо не знаем за този човек.

- Може да се каже. Какво направи ти? - попита Аша. Не ѝ беше особено приятно да знае, че Силас е прекарал времето си с онази проклетница Силиа.

Аша изсумтя. Тази пък от къде се беше сетила, че има такива намерения? Силиа излезе от стаята ѝ, а Исай я пусна. - Ще си платите, когато Афсол научи. Исай само ѝ се изсмя. - Мисля, че точно той ни изпрати. Пък и какво ще…

Аша преглътна и след това Силиа я пусна. Така ѝ се искаше да я наругае, но не можеше. - Защо го направихте? - извика Аша.

Аша дори не успя да реагира на време. Исай я хвана за ръцете и ги изви зад гърба ѝ. - Какво ще правите? - извика Аша и започна да се съпротивлява. - Не може да се държите така с мен.

- Това не е наше решение, госпожице Силиа. - поклати глава Аша. - Ако съм бременна ще си тръгна съвсем скоро.

- Не! - поклати глава Аша. - Не съм се възползвала от принц Афсол, той буквално ми нареди да го направя, не посмях да откажа. Ако съм бременна ще е най-добре за всички ни. Ще си тръгнем веднага щом се потвърди. Не желает…

Аша погледна към отварата и присви очи. - Отрова? Искате да ме убиете?

Аша се сепна от внезапната поява на Силиа и се изправи от мястото си. - За какво говорите? - попита принцесата.

Аша леко се намръщи, когато я нарече с името на Елвира, но бързо се усмихна. - Цялата вечер е наша. - изрече принцесата и целуна устните му. Трябваше да се постарае да правят секс колкото се можеше повече. Непременно таз…

Аша усети как нещо в нея се надига. Принцесата стисна очи и изстена, а тялото ѝ се разтресе от оргазма, който получи. Сега ако можеше и да забременее всичко щеше да е наред.

Аша тихо стенеше и се мъчеше горе-долу да отвръща на тласъците на Афсол. Тя галеше раменете му като от време на време забиваше ноктите си в тях.

Аша продължи да стене, но беше по-добре да не си губят времето с игрички. - Няма ли да ме направиш своя вече? - стенейки изрече тя.

Аша тихо стенеше. Отвръщаше на целувките му, когато трябваше, но толкова. Тя се надигна леко. - Нека ти помогна да свалиш дрехите си. - изрече тя и целуна устните му.

- Знам, че после ще съжалявам, но сега не мога да мисля за това. - изрече Аша. Тя отново целуна устните му, този път по-страстно.

- И ти ми липсваш, честно казано. - изрече Аша. - Не ми харесва дриплата Аша да се разхожда наоколо, но не мога да си кривя душата. Принцесата реши да направи първата крачка. Тя пристъпи към него и устните ѝ докоснаха не…

Аша се усмихна широко. Сребърният прах явно беше проработил. - Дойдох да се извиня за по-рано. - отвърна жената. - Не бях съвсем права.

Аша беше повече от радостна. Беше чула скандала между Елвира и Афсол и точно това чакаше - възможност. След като проклетата маркиза си тръгна, Афсол се бе затворил в библиотеката и преди вечеря бе изпил почти литър уиски…

Аша кимна. - Добре. Ще чакам удобен момент и ще действам. - въздъхна тя, сетне отиде да си ляга.

- Добре, ще внимаваме. - изрече Аша. - Ще гледам да бъда с него възможно най-много и дано забременея. Колко трябва да му сложа?

Аша плесна с ръце. - Звучи чудесно. - усмихна се тя. - Колко време ще действа? Има ли странични ефекти после?

Аша сбърчи вежди. - Защо? Отварите за какво са?

Аша се обърна към него, но изражението ѝ не се смекчи. - Е, какво стана? - полюбопитства тя. - Какво взе?

Аша още повече се ядоса. - Кой знае за какво си го похарчила, кучко долна. - изсъска тя. - Следващият път, ако не е повече от днес и с липсващото злато отгоре, ще ти избода и очите, заклевам се. Принцесата излезе от стая…

- Направо ти повярвах. - изсумтя Аша и зашлеви нещастницата. - Започвай да си вадиш нещата пред мен. Няма да си тръгна от тук, докато не ми върнеш откраднатото злато!